Не мога да разбера тази неправда - дадоха Нобеловата награда за литература на някой си Казуо Ишигуро, а не на Криско! "Пътят нагоре" е името на следващия литературен шедьовър не само в национален, а в световен план. Авторът е Криско. У някои хора може би тази новина предизвиква изненада и дори възмущение..., но не и у мен! Защото аз внимателно и под лупа следя лингвистичните (а понякога и паралингвистични) мегапостижения на този роден Крал на рапа. И за да не съм голословна, моментално започвам с примери.

Ти си жена, която грам не ѝ пука.

Казаха ми "Има с кво да се фука".

Разклати я малко тая базука.

Разклати я малко тая базука.

Всичко, което не мога да разбера, предизвиква у мен искрено възхищение към автора му. Да, очевидна е фината референция към образа на надменната амазонка, еманципираната жена par excellence, която е самостоятелна и равна на мъжа по решителност и сила. Да, разбирам и това, че лирическата героиня осъзнава своите предимства пред евентуални свои съперници (независимо дали става въпрос за физически или пък за интелектуални преимущества). Но какво общо има тук 60-милиметровият американски ръчен противотанков гранатомет, разработен и използван през Втората световна война, а именно базуката? И как е успяла дамата да се сдобие с толкова рядко и ценно оръжие? Може би е милитарен експерт или оръжеен трафикант и именно с това се гордее? Очевидно Криско наистина си набелязва успели и борбени жени. И още малко от същата песен "Базука".

Не те заменям за коли, апартаменти.

Ти си моят замък и мойто Bentley.

Короната на всички манекенки.

Нищо не е мое, ако не си до мен ти.

Освен очевидното продуктово позициониране (дано става въпрос за Bentley Continental GT, много го харесвам) не мога да не обърна внимание на няколко важни елемента: надвещен (не са важни материалните притежания, а духовните изживявания; но под духовни дали се има предвид орални ласки?), монархически (короната на всички манекенки), интимно-бихевиористичен (споделянето над всичко). Изобщо, висок морал цари в творчеството на Крис, затова продължаваме към следващ текст.

Аз и мойта банда, ня'а как да се объркаш.

Знаеш с к'во ще се забъркаш - в звезди ще се отъркаш.

Под "банда" изпълнителят със сигурност има предвид алюзия за консорциум на високо ниво, висш масонски кръг, члновете на който са на ниво "от лъв нагоре". Освен всичко те са и звезди, които не светят с чужда светлина, а я излъчват и ни я дават във вид на знания. Един вид интелектуален алтруизъм.

За мен ще се зашиеш. Каките до мен ще биеш.

С очи ще ме изпиеш. Ще се опиташ да го скриеш.

Не, няма спор - Криско безспорно е с високи ценности и изисквания към своята избраница - тя трябва да е веща в уменията си като къщовница, поне да може да шие, да може да се бие, да може и да пие, да може да крие. Изобщо една мултифункционална личност. По този начин Криско поставя жената на пиедестал и я обожествява и иконизира, като контекстуално признава, че живеем в матриархат.

Аз съм твоят бумеранг, всички знаят моя ранг.

Мачкам като танк, живея като див мустанг.

Нещата започват да си идват на мястото: алюзирайки своите австралийски корени, тук Криско неслучайно се сравнява с бумеранг - каквато и физическа жестокост да си позволи да упражни върху него лирическата героиня, той признава, че винаги ще се връща при нея с кинетична енергия правопропорционална на женската агресията. И ще "мачка като танк" конкуренцията си, но също и ще "живее като див мустанг" - това е демонстрация на двойствената природа на героя, като на повърхността излиза и самодостатъчността му, копнежът му за свобода и необходимостта от усамотение вероятно с цел медитация и търсене на всевечни мъдрости. Но, разбира се, без да омаловажава титаничната женска сила, защото (както самият изпълнител пее в друго свое парче):

А ти си бомба, бомба

А жили бом-бом-бом-бом-бом

А ти си бомба, бомба

А жили бом-бом-бом-бом-бом

Нека ви оставя с този експлозивен лайтмотив и да ви пожелая да се сдобиете максимално бързо с книгата на Криско. А на него: много целувки и успех!

автор: Ана Островска