Автор
Роси Кацарова

Кому е нужно? Да се снимаш усмихната с мъртвото си бебе!

Способността на човек да се адаптира е наистина изумителна. Доказателство за това е и фактът, че вече все по-осезаемо започваме да привикваме със заобикалящата ни реалност, колкото и да е абсурдна тя.

Става дума за непрестанния стремеж на хората да споделят и най-малката подробност от битието си онлайн, с което искаме, не искаме, постепенно свикваме и дори започва да ни изглежда в реда на нещата.

Интернет пространството е пълно с индивиди, които без притеснение разкриват в детайли ежедневието си на хора, с които са делили един чин преди петнайсет години и оттогава не са се виждали на живо, или с бивш колега, с когото дори не са се поздравявали на работното място.

И единият, и другият обаче днес са им приятели във фейбсук и за зла участ са всекидневно тероризирани от вълна от снимки и постове.

Снимка на бъркани яйца с кафе на фона на балконска маса, придружени от "feeling blessed" и уточнения как мъжът й е най-прекрасният човек на света, защото е подгтовил тази изненада рано сутрин, или пък три поредни поста, в които се четат обяснения колко е вълнуващо да сменяш бебешки памперс за първи път, са само част симптомите на ексхибиционизма, от който страда модерният човек.

Но желанието на някои хора да надигнат завесата на личния си живот посредством социалните мрежи достигна плашещи размери. Последният пример - 17-годишна майка се снима ухилена до уши с мъртвото си бебе.

Да, правилно прочетохте. 17-годишната Зария Джаксън от Флорида публикува в социалните мрежи кадри, на които държи мъртвородения си син. Като на всеки, видял снимките, няма как да не му направи впечатление усмивката върху лицето на опечалената майка.

Кадрите предизвикаха вълна от недоволство. Момичето пък сподели пред медиите, че не разбира реакцията на интернет потребителите и словесните атаки, на които е подложена.

Зария е категорична, че това, че детето е починало, не означава, че тя не е майка или че то няма правото да бъде фотографирано като всяко друго бебе. Афроамериканката също така допълни, че се снима със сина си, за да покаже на всички майки, загубили дете, че не са сами.

Обясненията й обаче не успокоиха интернет аудиторията, особено след като на един от кадрите дамата позира, отново усмихната, до ковчега на бебето си.

Няма да коментираме момичето, не сме ничии съдници, но е абсурдно как времето, в което живеем, изкривява човешката психика. И се питаме останало ли е нещо свято и лично, след като вече дори скръбта и мъката се превръщат в публично достояние?

И също е интересно, че в такава я превръщат не само медиите, които, не зачитайки човешкото нещастие, като лешояди се опитват да хванат колкото се може повече окървавени и ужасени лица, но и самите ние.

Реплики като "Секунда на живо сме", отправени от репортерка към жертва в катастрофа силно ни възмущават, но същевременно ние самите често пъти доброволно се разголваме, не само физически, но и душевно, пред напълно непознати в онлайн пространството, споделяйки кадри от лични поводи, статуси, изказващи благодарност и любов към половинката, или снимки на детето си.

Абсурдно е, че смартфонът предоставя достъп до необятна информация, а ние го използваме, за да воайорстваме, осведомявайки се за нечии интимни преживявания или за да документираме дневното си меню или дълбокомислени кадри на новите си токчета, придружени от хаштагове като "luxurylifestyle".

Само един клик може да ни осигури познания по история, география, литература, математика, химия, физика, но вместо това ние използваме телефоните си за скролва-не в Newsfeed-a, изобилстващ от гореспоменатите визуални откровения.