В стремежа си да възпитат лидери и гении родителите пробват различни методики и похвати. Но детето има нужда от съвсем други неща за щастие и психологическо здраве. Какви например? Мнението си ще сподели психоложката и специалистка по семейни отношения Татяна Вашченкова.

Родителските функции са се променили през последните 10-15 години. Днес изискванията към майките и бащите са много по-високи. А и децата са станали други – ускорени във всичко. Такива се раждат. Развиват се по-бързо, усвояват всичко стремително, имат по-тънък усет. Именно в това трябва да влагаме труда, времето и любовта си, да посяваме семената на познавателния интерес и на жаждата за движение. Тогава в бъдеще децата ни ще пожънат прекрасните плодове на нашите усилия.

1. Бъдете интересни за детето

Щом спрете в развитието си, детето веднага губи интерес към вас като към източник на знания. В този смисъл децата са най-добрите учители за възрастните, най-добрите мотиватори и поводи за самоусъвършенстване. Не пренебрегвайте детските въпроси, узнавайте заедно нови неща, трупайте нови знания и ги споделяйте с детето, дискутирайте ги с него. Тогава дори и в трудния период на пубертета ще останете авторитет за сина или дъщеря си.

Какви опасности крие преходната възраст? Подрастващите са привлечени от силата и авторитета. Ако не ги намерят в семейството, ще ги потърсят другаде – често от съмнителни или дори опасни източници. Авторитетът трябва да се печели не чрез наказания, а чрез комуникация, благодарение на искреността и откритостта, създавайки едно безопасно пространство на доверие и безусловна любов. Когато значимостта и авторитетът на родителя падат, детето просто „напуска“ пространството на семейството. Тогава вече е безполезно да му четете морал, да му разказвате какво е добро и лошо, да го заплашвате и да изисквате нещо от него. Това вече не е възпитание, а излизане извън границите на отношенията родител-дете.

2. Станете източник на информация

Децата се нуждаят от информация. Оттам идва интересът им към таблетиге, лаптопите, смартфоните. Устройствата улесняват съществено живота на родителите, но децата, особено на възраст 2-3 години, лесно се пристрастяват към устройствата, изграждат зависимост към тях. Проблемът е, че достъпът до информация по този канал е много лесен, затова и стойността на получената информация е минимална. Светът на детето не се разширява, а се свива. И най-важното – какъв е този свят? Виртуален, а значи и много далечен от реалността.

Достъпността убива интереса. В какво се е състояла ценността на знанията допреди сто години? Било е трудно да ги получиш. За да достигнеш до някаква информация, е трябвало най-малкото да положиш усилия, да отидеш до библиотеката, да преровиш огромния обем от литература, да осмислиш и разграничиш същността на знанията. А сега детето трябва да направи само два клика, за да получи всичко на тепсия – тоест, на таблета.

Похабявайки минимум усилия и ресурси за получаване на знания, детето свиква, че светът му е длъжен. Формира се егоистично потребителско отношение. Реакцията на откази или на невъзможност да се получи бързо желаното се проявява в неразбиране и агресия, което през пубертета става причина за конфликти с родителите.

Затова именно вие, а не таблетът, трябва да станете за детето източник на нови и интересни неща. Детето трябва да вижда животните не на екрана на устройството, а в зоопарка, заведено от мама и татко. Развивайте кръгозора му чрез преместване, придвижване, любопитство. Това формира комуникационни умения. Как ще се научи да взаимодейства със света, ако го вижда само на екрана на таблета?

3. Развивайте емоционалния интелект на детето

Дори когато детето е още съмсем малко, трябва да го учите да изразява желанията и потребностите си, макар и само чрез подражаване на звуци. Когато детето е на 5-7 години, непременно назовавайте и обсъждайте емоциите, помагайте му да усвои лексиката на чувствата. Например „тъжно ми е“, „гладен съм“, „уморен съм“, „неприятно ми е“, „разстроен съм“, „щастлив съм“. Детето е паднало и се е ударило? Не бързайте да го прегръщате и съжалявате. Оставете го да прояви всичко, което чувства. Това е огромно събитие в малкия му живот. Така го учите на комуникация. „Аз чувствам – аз говоря – това е безопасно“. Това е важна смислова верига, която трябва да се формира на ранна възраст.

Учете се да чувствате заедно с детето. Недейте просто да му пускате телевизора – а седнете и гледайте филм с заедно с него. Наблюдавайте го, участвайте в процесите на преживяване на сюжета. След известно време ще можете да се върнете към обсъждането, изследвайки емоционалния ресурс. Споделете опита си: „Мен ме беше страх, когато го гледах това детско като малък“. Това е отличен повод детето да ви изучи, да приеме чужд опит.

Да научите детето да изразява емоциите си е една от най-важните функции на родителя. Всичките обиди, които мъкнем като бреме през зрелия си живот, идват от неумение да обясним какво чувстваме и искаме. Може да сме направили неприятно откритие – че с помощта на манипулации и сръдни не можем да постигнем всичко, и това предизвиква болезнено безсилие, загуба на смисъла, формира се мислене на жертва („никой не ме разбира“, „целият свят е срещу мен“).

Свикнали сме да смятаме, че сит означава щастлив. Това е анахронизъм. Трябва да престанем да живеем в системата на телесната безопасност, нека не забравяме за чувствата. Потискането на чувствената сфера води до това, че подрастващият не разбира кой е и какво му е интересно. Тогава родителите тичат при психолога и казват „Той нищо не иска, от нищо не се интересува“.

Да не сте го видели вчера за пръв път? Вие изобщо познавате ли този полувъзрастен човек? Защо е затворен в себе си? Защото не са го изслушвали, не са му позволявали да изрази чувствата си, не са се интересували от мнението му, не са му давали да взима решения, унижавали са го и са го потискали, без да се вслушват в желанията му. А сега вие искате той моментално да стане възрастен и по чудо да се научи на всичко това, само ден след задушевния разговор с родителите си? Уви, няма да стане.

4. Не заменяйте духовното с материално

Съвременните родители не могат да прекарват много време с децата си и компенсират дефицита на общуване с материални неща – нови маратонки, таблети, играчки. Резултатът е разглезеност, капризи и детски истерии. Всъщност това е вик за любов, искане на детето да получи и изрази тази любов. Получавайки отказ в схемата „искам, дай“, детето интерпретира това като „мен не ме обичат“. Не подменяйте и не смесвайте понятията за любов и грижа с материални заместители. Споделяйте си чувствата и потребностите на егото си.

Изобщо не е нужно да прекарвате цялото си свободно време с детето. Важното е всеки ден да го обградите с искрено внимание. Може да е само за час на ден, но това ще е един прекрасен час. Приемете за правило да отделяте минимум 12 % от времето си ежедневно на нещо ново – на научаване на нова информация за света, на физически натоварвания, емоции, знания, музика. Този алгоритъм ще ви даде добър ресурс за взаимодействие с детето.

5. Изслушвайте детето

Всеки трябва да знае, че ще бъде чут и разбран. Дори ако в семейството има седем деца, всяко едно трябва да има време за лично общуване с мама, ако ще и само за един час седмично. Това е време, през което мама съществува само за него, когато то има цялото й внимание. Наречете го „мамин ден“ или „мамин час“ (трябва да има и „татков“, разбира се). Така детето се учи да планира живота си: „Ще мога да се изкажа, мама/татко ще ме изслуша и ще ми даде съвет“. Това трябва да се запази и през пубертета.

Не бива да говорите с детето, занимавайки се със своите си неща – готвене, чистене, гладене, гледане на новини. В този случай вие обръщате гръб на сина или дъщеря си, а значи обръщате гръб и на неговите/нейните проблеми и терзания. Трябва непременно да гледате детето в очите, да се намирате на едно ниво. Не надвисвайте над него като надзирател в затвора. Каквото и да става, зрителният контакт гарантира сигурност и безопасност.

Всичко, което изпитвате към детето, трябва да бъде изказано от първо лице: „Аз съм натъжен/а, че си болен“. Не казвайте „Бедничкия ми, горкичкия, болничкия“. Така му лепите етикети, а детето получава вторична изгода от ситуациите. То бързо изгражда проста верига за получаване на внимание и любов от родителя.

Не казвайте „ти си лош“, кажете „Тази постъпка огорчи не само мен, но и учителката ти“. Кажете „Това са глупави думи“, а не „Ти говориш гадости“. Давайте оценка на постъпките, а не на самото дете. Всички имат правото да сгрешат, да натрупат опит.

6. Позволете на детето да се наслади на детството си

Развиващи курсове, спортни клубове, уроци, занимални – много родители се вманиачават в идеята да направят детето си гений, лидер, нов велик деец. Количеството на тези „развиващи“ занимания е правопропорционално на комплексите на родителите. През XVIII-XIX век не е имало бейби-клубове, но и без тях деца са израствали като писатели, художници, учени. Позволете на детето да изживее органично детството си и да намери себе си. Ако водите дете с лингвистични заложби на гимнастика или карате, това ще му осигури психосоматични заболявания в бъдеще. Трябва просто да бъдете внимателни, да гледате какво му се харесва на детето, да му давате възможност да пробва разни неща, да поддържате интересите му.

В никакъв случай не бива да лишавате детето от детство и да запълвате цялото му време с развиващи занимания. Детето в предучилищна възраст трябва да има 70 % (!) свободно време. Точно това е времето, когато то ще започне да твори и да фантазира. Без творческия елемент ще отгледате един биоробот със заложена програма.

7. Дръжте си на думата

Едва ли е нужно да уточняваме, че не бива да удряте детето. А що се отнася до наказанията-заплахи, ако не ги изпълните, те губят силата си. Ако поставяте определени рамки, бъдете последователни и стигнете до края. Първия път казвате, втория път - правите.

Много родители само обещават „Ако не се държиш добре, си тръгваме“. Щом не изпълните заплахата си, думите ви губят стойност. Детето просто ще възприема постоянните заплахи като „бял шум“. Думите трябва да бъдат подкрепени от действия: „Тръгваме си, защото викаш“. Но се замислете десет пъти, преди да заплашвате.

8. Позволете на детето да греши

Щастливото дете се познава по това доколко безстрашно прави грешки, търси варианти и пътища за решение, включва се във всичко с ентусиазъм и любопитство, без страх да стане обект на присмех или да бъде унизено. Как се формира това мислене? Само от мъдростта и сърдечността на възрастните и учителите.

Финландските учители, когато видят, че даден пример не е решен правилно, казват „Каква прекрасна грешка“. Без грешки не може да се намери правилното решение. Когато детето бива системно хокано за грешките си, това пресича познавателните му мотиви.

9. Просто обичайте детето

Всичко е много по-просто, отколкото ви се струва. Най-важното, което можете да направите, е просто да обичате детето си и да му казвате, че го обичате. Не се страхувайте да прекалите – любовта никога не е твърде много.

Не „продавайте“ любовта си за послушно, умно, възпитано или просто удобно държане на детето. Това създава невротичен тип на възприемане на света и занижена самооценка. Детето ще започне да се пита „Дали заслужавам любов/бонбони/висока заплата?“. В крайна сметка това довежда до комплекс за малоценност и житейски проблеми.
Татьяна Вашченкова
За експерта:

Татяна Вашченкова е руски психолог и арт-терапевт. Специализацията й е в сферата на отношенията дете-родител и семейните връзки. Тя е сертифициран тета-практик, автор и водещ на тренинги и семинари за отношенията дете-родител.