Съвсем наскоро на българския пазар излезе една по-различна книга за родителството: „Умно бебе. Пътеводител за ранното детско развитие”. Тя е плод на дългогодишния опит на логопеда и специалист по ранно детско развитие Ива Александрова. Наръчникът е предназначен за жени, които планират да имат дете, за вече бременни дами и са такива с мънички деца. Целта на Ива е да ориентира родителите в морето от противоречива информация, което ги залива, да сподели личните си впечатления като майка и да наблегне на факта, че освен физиологични нужди, всяко бебе има и емоционални такива, на които трябва да обърнем специално внимание, дори в пренаталния период.

Днес ще говорим с авторката на любопитни теми като: с какво е успяла да я изненада дъщеричката й след появата й на бял свят, кои са най-опасните митове за отглеждането на деца в България и защо игрите са толкова важни за малките бебчета.

- Какво те накара да напишеш „Умно бебе“ и за кого е предназначена тя?

„Умно бебе“ се появи в отговор на засиленото търсене на актуална информация за ранното детско развитие. Голяма част от рисковите фактори и взаимовръзката между различните процеси в този период са слабо познати или за тях има противоречива информация, а това затруднява родителите и не им позволява да взимат информирани решения за начина, по който да отглеждат децата си. Книгата е предназначена за всички, които тепърва се впускат в приключението родителство и за тези, които вече имат деца, но и въпроси свързани с тяхното израстване.

- Какви грижи е добре да полага за себе си една бъдеща майка преди да забременее?

Един от съществените моменти е важността на подготовката на цялото семейство за появата на бебето. В идеалния случай тя трябва да започне около година преди бременността. Това е достатъчно дълъг период, който позволява намаляването или изключването на вредните навици, стреса и другите рискови фактори.

- Кои са най-важните аспекти от пренаталното развитие, на които е добре да наблегне една бременна жена?

Добре е да обърнете внимание не само на физическите параметри при растежа на плода, но и на появата и развитието на сетивата. Благодарение на тях, след раждането, бебето успява да се адаптира и да оцелее. Разбирането, че бебето е съзнателно в последния триместър от бременността и че ние можем да започнем да изграждаме своите взаимоотношения с него още в този момент е ключово за пренаталното развитие. Друг важен аспект е осигуряването на спокойна и здравословна среда за бременната жена.

- В книгата си споделяш, че при появата на дъщеричката ти си имала десетилетие опит като терапевт в областта на ранното детско развитие и въпреки това си направила преоценка на личните си виждания. Сподели ни повече.

С появата на дъщеря ми се научих най-вече на търпение. Въпреки познанията ми за периода на ранното детско развитие- да се постигне баланс между закрилата и уважението към личността на детето се оказа трудно и за мен. Друг важен урок беше преодоляването на страховете, с които всеки родител се сдобива с появата на детето и най-вече справянето с убеждението, че само майката може да отглежда „правилно“ детето си. Включването на баща и във всички аспекти от отглеждането и възпитанието и ми помогна да се справя с това.



- Кои според теб са най-опасните митове относно отглеждането на деца, които са актуални и до днес в България?

Като логопед - за мен мит номер едно е, че децата проговарят изведнъж, когато станат на две или три години. Появата на речта е дълъг процес, който започва още през бременността и зависи от усвояването на много и различни други умения през първата година от живота. Други интересни митове са свързани с храненето на майката през бременността и осигуряването на твърде много удобства на децата, които всъщност забавят тяхното развитие като: шезлонги, кресла, електронни играчки и таблети.

- Безспорно един от най-обсъжданите въпроси сред майките е дали, когато детето е малко да го оставят да плаче докато не се успокои само или да реагират на всяко негово проплакване, какво е твоето мнение?

Темата за плача на бебетата винаги остава актуална, но научните изследвания в тази област имат противоречиви резултати. Личното ми мнение е, че гарантирането на грижа и защита в първите шест месеца след раждането на детето му позволява да изгради увереността, че ще оцелее и предизвиква желанието му да опознава света.
Ако детето не получава адекватна грижа за своите нужди то расте в непрекъснат страх, а това няма как да ни донесе добри резултати в дългосрочен план. Гушкането, грижата за комфорта на бебето и силната връзка между детето и неговите родители, която се изгражда в този период ме карат да твърдя, че е по-добър вариант да не оставяте бебето да плаче само.

- Какво значение имат игрите за развитие на детето и откога е добре да започнем да играем с него?

Играта е всичко за едно малко дете. Тя е техния живот и реалност. Ние възрастните често мислим за играта като за загуба на време или нещо, което се прави само с цел забавление. Но, за децата играта е всичко. Тя им позволява да развиват своите знания и умения, да изпробват различни варианти на решения и по този начин да натрупват своя жизнен опит. Най-лесно значението на играта се определя така: децата проиграват, а възрастните осмислят различните ситуации, с които се сблъскват.
Играта с детето може и е добре да започне около петия месец от бременността, а постепенно с неговото раждане и израстване да се включват и други елементи.
Предложения за това кога, как и на какво можете да играете с детето според неговата възраст ще откриете и в книгата.

- Кога по твое мнение е най-добре да пуснем детето на ясла или детска градина, зависи ли този момент от индивидуалността и развитието на самото дете?

Децата не са готови да се включат самостоятелно, целодневно в група с други деца преди да навършат три години. Третата година е ключова за развитието на техните способности да се адаптират към различни изисквания или ситуации, както и на уменията им да играят заедно и да споделят с други деца. Индивидуално е, разбира се, а преценката трябва да се направи от родителите.

- Кое е най-важното послание, което би желала да достигне до майките, които ще прочетат твоята книга?

Никога не забравяйте, че любовта е тази, която оставя най-трайни следи в живота на децата!