Писателката, телевизионна водеща и основателка на школата за женска мъдрост “Добрата съпруга” Олга Крайнова ни разказа невероятната история на семейството си...

“В нашето семейство най-забележителната и впечатляваща жена беше моята баба Мария Семьоновна. Шест деца, които е трябвало да възпита и изхрани във военно време, мъж, преживял войната, тежък труд през целия живот и най-вече - неин малък “кръг” за помощ на други жени - ето с какво може да се похвали тя. Родена в началото на ХХ век, тя е изпитала много трудности. Но мъдростта, която тази жена е натрупала през живота си, заслужава огромно уважение и възхищение. Искам да ви разкажа за някои от уроците, които всяка жена би трябвало да научи и които баба ми е успяла да предаде на своите деца.

1. Неизчерпаем запас от оптимизъм. През годините на войната, когато мъжът й бил на фронта, Мария трябвало да се грижи сама за децата си. Представете си само - глад, нищета, неизвестност и страх от бъдещето, витаещ във въздуха. И насред целия този хаос - една малка къщичка, в която винаги гори свещ и стои един топъл самовар. Познатите и приятелите, които идвали в дома й, й казвали “Мария Семьоновна, у вас войната сякаш не е започвала”. Домът й винаги бил изпълнен със смях, весели поучителни истории, песни и абсолютна и непоклатима вяра, че утре всичко ще бъде наред. Начинът й на говорене, дарбата й да убеждава и самият й глас - спокоен, уверен и мек - всичко това привличало хората. Те идвали при нея, за да свалят бремето на грижите и да почерпят вяра в едно по-добро бъдеще. Нейните деца и приятели до един казват, че я помнят винаги усмихната и изпълнена с надежда.

2. Помощ за другите хора. Въпреки тежкия ежедневен труд и собствените си грижи Мария намирала време да помага на други жени. На онези, чиито мъже не се завърнали от войната, или на онези, които нямали с какво да хранят децата си - и на всички други, които имали нужда от помощ или от добър съвет. На терасата в дома й вечер се събирали жени и обсъждали на по чашка чай как могат да помогнат на едно или друго семейство. Мария организирала събирането на необходимите вещи и продукти за нуждаещите се, подтиквала други да вземат участие и да окажат помощ според възможностите си. Когато собствените й деца я питали защо помага на другите, тя отговаряла,че помагайки на хората, ти не само правиш добро, но и ти самият ставаш по-щастлив. Виждайки щастливите и благодарни лица, се изпълваш с добрина и вътрешна сила, които ти помагат да продължиш да живееш дори и в най-трудните минути.

3. Вяра в собственото семейство. Когато Мария била младо и неомъжено момиче и срещнала своя бъдещ съпруг, злите езици и завистниците казвали, че той не е човек, за когото да си заслужава да се омъжи. Казвали, че той ще бъде лош и неверен мъж. Но Мария, вярвайки на сърцето си и без да слуша никого, избрала именно него. И въпреки някои сложности в характера на избраника си успяла да задържи интереса и любовта му за цял живот. А значително по-късно, след края на войната, когато от дядо нямало никаква вест вече от две години и изобщо не било сигурно, че той ще се върне някога, Мария отново била вярна на избора си и на своя съпруг. А тъй като баба била много красива, въпреки трите й деца след войната при нея идвали мъже да й искат ръката. И разбира се за нея би било много по-лесно да приеме едно от предложенията и да гледа децата си, имайки мъжко рамо до себе си. Но тя продължавала да вярва в семейството си и в това, че мъжът й ще се върне. И ето че един ден тежко раненият ми дядо се върнал и те живели още дълги години в любов и грижа един към друг, създавайки още три деца.

Красива, весела и умна, от добро семейство на одески евреи, моята баба би била за мен пример за подражание, ако беше жива днес. Бих я питала за много неща, които бих искала да знам и които човек може да разбере, само ако изживее дълъг и щастлив живот. С любим съпруг, шест прекрасни деца и с уважението на многобройните й приятели, животът й, въпреки трудностите, несъмнено е бил щастлив.