Сагата Ивайла Бакалова: Отвличане не като по учебник

05 февруари 2018 | 09:35
видяна 11729
коментари 2
Снимки: Pixabay

Преди два дни из медийното пространство плъзна новината, че 14-годишната дъщеря на Ивайла Бакалова е отвлечена от собствения й баща – известния бизнесмен Румен Гайтански. Реакция от страна на Мис България 2001 не закъсня и тя побърза да опровергае слуха.

Независимо от това, случаят ни провокира да обърнем внимание на едно явление, меко казано съпътствано с много слабости, в практиката на брачните съдилища у нас.

Въпреки че отвличането на деца, дори от родител, е наказуемо и санкционирано от закона, факт е, че подобни печални инциденти са нерядко срещани.

Едва ли само несправедливите решения на съда са единствената причина единия или другия от родителите да отвлече собственото си дете. Но тъй като едно бракоразводно решение има дълбоко емоционални и социални последствия и за майката, и за бащата, и най-вече за децата, ние сме длъжни да акцентираме общественото внимание именно върху недостатъците в работата на съда при вземането на такова решение.

Правораздаването в България по принцип, и най-вече в тази област, е изпълнено с множество постулати. Един от тях е равнопоставеността на страните участници в процеса. Другото основно задължително правило е върховенството на интересите на децата от брака.

Какво обаче се наблюдава от много години насам при решаване на бракоразводните дела от брачните съдилища? И изобщо можем ли да говорим за каквато и да било равнопоставеност? Най-често отглеждането на децата се присъжда на майката, като естествено с това върви и предоставянето на семейното жилище на нея, независимо дали е общинско, дали е в съсобственост със съпруга й, или е само на единия от двамата родители. Обикновено за бащата остава месечната издръжка и правото да посещава детето си два пъти седмично.

Или общо казано – на майката се дава правото да се грижи и възпитава за децата, а на бащата остават единствено задълженията... 

При постановяването на такова решение съдът взема предвид много обстоятелства, между които каква работа и какви приходи имат съответно майката и бащата (т.е. материалните възможности на всеки един от тях); колко свободно време могат да отделят за семейните си задължения родителите; имат ли децата баба и дядо, които да помагат; при кого от двамата родители са по-добрите и благоприятни условия за отглеждането им.

Колкото и благонамерена и изпитана през вековете да е традицията при раздяла на родителите детето да бъде поверено на майката, понякога тя поставя в неравностойно положение родителите – страни в бракоразводния процес. И нерядко основаването на решението върху нея е в противоречие с интересите на децата. И всичко това я прави дълбоко порочна.

Според мен, при вземането на едно такова решение, касаещо бъдещето на децата, съдът трябва да се ръководи и от много други факти и условия, които биха били в интерес на интелектуалното и духовното развитие на децата. Например образованието, интелекта, характера, мирогледа, моралните качества, педагогическите възможности, здравословното състояние и т.н. на всеки един от съпрузите би трябвало да е от значение при определянето на това кой ще се грижи за израстването на децата – не само физическо, а и духовно. Но уви, не е...

Друг фактор, който се неглижира и игнорира от съдилищата у нас, е желанието на детето. Макар че Закона разрешава на съда да разпита детето над определена възраст в качеството му на свидетел в присъствието на педагог, отговорът му за жалост почти никога не е определящ при постановяване на крайното решение на съда.
Друга порочна практика – много често се произнасят несправедливи решения, като обяснението или по-скоро оправданието е, че при издаването му е спазена Буквата на закона. Позовавайки се единствено на нея, съдът често забравя и пренебрегва Духа на закона.

Защото във всички сфери на правораздаването е в сила върховното правило да се съди по закон и по съвест. Най-вече в областта на социалното правораздаване това би трябвало да е императивно правило!

Едно съдебно решение, съобразено и с Буквата, и с Духа на закона, трудно би могло да бъде наречено несправедливо. И едно такова решение никога не би било оправдание от страна на майката или бащата за това, че не са се съобразили с него и са отвлекли детето си.

Колкото до нашия частен случай с Ивайла Бакалова, при който няма сключен брак, казусът може да бъде отнесен не до бракоразводната колегия, а до прокурора. Но най-вече бихме разчитали на съвестта, разума и отговорността и на двамата родители.

Коментари

2 Stiiga gluposti
  09 февруари 2018 | 02:17 отговор
 

Ne pishete gluposti...niama nikakvo otvlichane , a opit na edna pozabravena jena da blesne s niakoia novina v jaltite medii!!!

 
1 Мариана
  06 февруари 2018 | 16:55 отговор
 

Случайно да сте забелязали нещо ,което е наред в тази жалка държава?!Не!Защото няма такова нещо!

 

Добави Коментар

Най-четени

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?