Аз знаех, че първолашката работа ще е пого, ама то е като метъл концерт с бутафорна кръв.

Подозирам, че някой някъде е замислил социален експеримент за наблюдение на родители. Специалистите следят следните показатели :

- колко са ни еластични нервите;

- е ли възможно да ни докарат до шизоидно състояние;

- успели ли сме в дните на предродителско състояние да активираме добре ензима, който разгражда алкохол;

След като сме се борили с предизвикателството, наречено ясла и детска градина, идва връх Вихрен на нашите усилия – детето трябва да тръгне на училище.

То е трепет, то е вълнение. То е Стивън Кинг, Дийн Кунц и Джордж Р. Р. Мартин заедно.

Пропускам емоцията по проучването на училище, кой къде живее, дали в класните стаи има шкафчета и какво сервират в стола и следващото топ постижение на живота ни, че са приели отрока.

Трогателно ни посрещат на първа родителска през юни, за да ни разкажат колко добре сме направили, че сме избрали това училище, пляскаме на директорката колко държи на дисциплината и с треперещи пръсти четем списък за моливи, тетрадки с тесни и широки редове. Много е добре дотук.

Цялото лято се шляем и подготвяме детето за новото начало. То, милото, само мига и казва с отегчението и сериозността на седемгодишно: Да, мамооо, знам, че вече ще тръгвам на училище“.
Естествено, че оставихме всичкото пазаруване за последния момент. Някой все пак трябваше да се жертва и да пие мента на Иракли…

Търсенето на раница е едно от нещата, за които подозирах, но не очаквах, че ще ми донесе позив за биропиене. Твърди, меки, големи, малки, по 100 лв., по 200 лв. Ама и несесерът да си отива с пеперудата на раницата. А и торба за спорт трябвала. Не се оплаквам, детето да е щастливо, да му е удобно, да поеме по пътя на знанието с вдигната глава.

Даже сме си направили документите, личната лекарка благосклонно обяви, че детето е супер и аз пак разцъфнах, че явно добре се справям.

И идва втората родителска. Както казва майка ми, пенсионирана вече учителка – „Входът на родителската среща е безплатен. Изходът е минимум 50 лв.“.

То това си го знаехме – униформи, помагала, вода (в чешмите в София тече една от най-хубавите питейни води в страната и в света), родителско настоятелство – това пък хич не го разбрах за какво е, но айде – вътре сме, звучи полезно.

И 15 септември, за който една приятелка каза, че няма идея как родителите успяват да се въздържат от това да се появят в училищния двор с двуцифрен промил и валиум, завит като Лукчета, се оказа малкият дявол.

Там работата е ясна – китки, официални дрехи, торба за учебници, после сладкарница с шкембе.

Погото започна бавно, с петмезено влачене, но премина за секунди във фронтстейдж масовка на концерт на Slayer.

Децата първата седмица щели да са на училище само до 11.00 ч. O.O Заглъхнаха ми ушите на следващото обяснение, че да свикнели, нямало още занималня и стол…

Е, що не казахте на първата родителска? Защото никой не каза? И, защо родителите, които вече са я миналия тая сеч, си траят?

За секунди в главата ти се заблъскват графици, свободни баби, оръжия за бързо и масово поразяване…

Иначе дисциплината ще е страшна. Ще се преписва буквара. Блузката от униформата е 18.00 лв. Галантно.

Избирането на представител на класа и касиери, както и в детската градина, предизвиква внезапно оглеждане на нокти, задълбочено зяпане в телефон и „О, какво? А, аз още попълвам заявлението за занималня“.

МОН пък си измислили да си хабят тонера на принтерите и връчили да попълним информирано съгласие, че сме ок детето да посещава нещо като час на класа, в който щели да си играят навън или да си изрязват катерици от картон.

Е, ако не съм съгласна, в тоалетната ли ще го арестуват детето, докато другите са заедно? Че и хартия хабили за това. Ми питайте, ние чуваме и разбираме. Още.

Като съберем всичко – пари, реорганизиране на графици, просешки погледи до някоя свободна от туршии баба, бой за евтини тетрадки, безкрайно гледане на раници с Уинкс, Дора, рози, звезди, нинджи, а също и разправии с роднини, че точно този уикенд няма да стане да печем чушките, щото трябва да си подвържем учебниците, цялостно си въодушевен, че си я добутал дотам - детето тръгва на училище.

Автор: Биляна Димитрова