Да си родител е най-голямото щастие, но и най-отговорната роля в живота на всеки един от нас. С годините детето преминава през различни етапи на израстване и съзряване. Това е времето, в което много родители, в стремежа си да възпитат и култивират у детето си най-добри качества и умения, често пъти допускат не една или две грешки. В резултат на тях детето израства несигурно в себе си, веднъж плахо, друг път – агресивно, с ниско самочувствие или усещане за непълноценност. И всичко това, заради неадекватните родителски реакции и неподходящия начин на общуване.

Ето кои са най-честите грешки, които трябва да избягваме в името на детето и неговото щастие:

Обсебващото родителство

Наричат го още "тигрово родителство". Този тип родители непрекъснато кръжат в орбитата на детето си, опитвайки се по всевъзможен начин да влияят на неговите постъпки, мисли и поведение. Те обичат да знаят какво прави детето им, с кого и къде е във всеки един момент от деня. До такава степен се интересуват от заниманията и настроението на детето си във всяка една минута от неговото ежедневие, че самите те не съзнават в кой момент са прекрачили границата на допустимото. Разбира се, дълг и отговорност на всеки родител е да се интересува и да насочва интересите на детето си в правилна посока, но без това да нарушава правото на свобода и мъничкото лично пространство, от което и детето има нужда. Чувство на безпокойство, постоянна тревожност, несигурност, неудовлетвореност, липса на самочувствие и неудовлетвореност от живота са състоянията, които можем да отключим у детето си при едно такова натрапчиво и обсебващо поведение.

Сравнение с другите

Много родители са склонни да сравняват дадено поведение на детето си с това на неговото братче, сестриче или приятелче, за да изразят недоволството си към определена постъпка на своята рожба. Това обаче е много грешен подход, защото единственото, което може да постигнем с него, е да предизвикаме у мъничето недоволство, вътрешен бунт, да внушим у него чувство на малоценност и ниско самочувствие.

Твърде много хвалби

Хвалбата и аплаузите са нещо прекрасно, но не и когато те се превърнат в навик и рутина. Похвалата вдъхва кураж и самоувереност у детето, но тя винаги трябва да бъде заслужена от него и да отговаря адекватно на неговото постижение. Попадайки в един по-различен и суров свят извън дома, обективното и критично отношение може да предизвика силен вътрешен дискомфорт у детето и да обърка самооценката му. Не забравяйте истината, че колкото по-често хвалите детето, толкова по-чувствително става то към забележките и критиките.

Гняв

Рязкото повишаване на тона и гневът са изпускане на нерви и начин да демонстрираме превъзходство, но не и метод на възпитание. Психолозите са категорични, че по този начин ние стресираме детето, като несъзнателно го поставяме в режим на самоотбрана (защитна реакция на организма, която се задейства при стресова ситуация). Всъщност, гневните изблици, високият тон и крясъците по никакъв начин не оказват благотворно влияние върху детето, а напротив – те само могат да го отчуждят още повече от нас и да го травмират.

Прекалено покровителство

Разбираемо и напълно нормално е, когато родителите искат да предпазят детето си от грешки и беди. Започваме да бдим над него като орлици, да бъдем винаги и навсякъде плътно до него. Но не бива да забравяме, че идва момент, в който детето ни ще трябва да се изправи само срещу предизвикателствата на живота, а точно тогава ние няма да можем да бъдем до него и да му помогнем. И тогава то не би могло смело и уверено да се изправи срещу възникналата трудност или препятствие. Затова във всеки един подходящ момент, давайте възможност на детето си само да се справя с даден проблем, подпомагайте у него развиването на качества като независимост, увереност и самостоятелност. Ако детето свикне да живее под покровителствения "воал" на своите родители, то ще се чувства беззащитно и несигурно, попадайки в реалния свят. Тогава то много трудно би се справило с изпитанията и предизвикателствата на деня.

Наказанията

Доказано е, че децата, които редовно са наказвани, развиват чувство за неспокойствие и непълноценност и започват да се съобразяват с волята на родителите си от страх за друго наказание. В дългосрочен план обаче, наказанието се оказва колкото вредно за връзката дете – родител, толкова и стимулиращо агресията и враждебността на детето към родителя.

Пренебрежение

Много родители смятат, че техните задачи са далеч по-важни от тези на децата. С чиста съвест и строг тон отклоняват желанието на малчуганите да им обърнат мъничко внимание, да поиграят с тях или да им отговорят на даден въпрос. За жалост по този начин заявяваме на мъничето, че чистенето, готвенето или работата пред компютъра са далеч по-важни занимания за нас от потребностите на собственото ни дете. Игнорирайки го, ние несъзнателно му казваме: "Нямам нужда от теб. Отивай и си играй сам". Подобно отношение рано или късно ще се отрази негативно върху отношенията родител - дете, а с времето дори може да доведе до неразбирателство и отчуждение.