Помните ли 8-годишното американче, което застреля баба си с пушка? Момчето обичало бойните видеоигри и не осъзнало какво върши, натискайки спусъка. Случаят отпреди 4 години предизвика възмущение, но и доста подигравки колко са глупави американците. Една подобна трагедия се разигра само преди ден в България, за да ни подскаже, че търпимостта, дори толерирането на агресията е стигнала животозастрашаващи размери.

Село Виноградец, Пазарджишко. Детски рожден ден в местната кръчма. Късно е, градусите са високи, лее се балканска музика, всичко е „на шест“, три пъти гърмят фойерверки, а чичото на момченцето Лазар Влайков, който е цар на купона и на всичкото отгоре публична фигура – председател на Общинския съвет в Септември, весело размахва личния си пистолет пред опиянената компания. Със зареден куршум и без спуснат предпазител, както установи МВР.

Кой знае през колко ръце е преминало оръжието, ръце, които междувременно надигат чаши с гроздова ракия и пляскат в ритъм, докато в един момент не отеква изстрел – момченцето застрелва право в сърцето собственика на заведението. Полицията определи случилото се като „невероятен малшанс“, но май всъщност изглежда като логично следствие на една прекомерна вечер.

Защо се допуска 6-годишно дете да достига оръжие и убие погрешка човек? Въпросът породи телевизионни репортажи на живо от селото и стотици коментари в социалните мрежи. Въпрос без отговор. Или по-скоро въпрос – отговор.

Децата правят това, което „големите“ им показват, възприемат техния модел на поведение, но без напълно да различават забавлението от опасността, играчката от плачката. Щом възрастните не са където и когато трябва, за да им обяснят разликата, децата рано или късно ще направят чутовна глупост. Както и стана.

И проблемът не е, че децата са лоши, а че възрастните всъщност се държат като недорасли хлапаци.

Същото важи и за другата тема на седмицата – баща се дрогира пред очите на 10-годишното му дете. Пак в заведение, този пък софийско, пак в голяма компания и по време на „частно парти“, което продължило до 7 сутринта!

След няколко обаждания на телефон 112 и полицейска проверка на място, единственото запомнящо се били думите на бащата към детето, което повтаряло, че иска да се прибира: „Трябва да си мъж. Всеки мъж трябва да издържи до 7 сутринта“. Очевидци разказват, че бащата много държал синът му да се научи отрано да пие и да шмърка кокаин, за да не стане мухльо.

Общото между двата случая е, че никой - нито родители, приятели, нито дори органите на реда - не са сметнали, че нещо опасно и нередно се извършва пред очите на деца. Че тези деца могат на следващия ден да наранят себе си или някой друг, при това без изобщо да го осъзнаят. Че те ще пораснат, възприели грубостта и грубоватостта, безпаметните напивания, показността и първичния закон „По-силният печели“ като нещо нормално.

И това, колкото и да не искаме да признаем, вече е реалност.

Все по-често говорим за детската агресия. За всички онези побои в училище, клипове с насилие над животни в социалните мрежи, тинейджъри в токсикология с алкохолни отравяния, 16-годишни, които катастрофират с автомобилите на техни роднини, малолетни на „слепи“ срещи, за всички онези статистики, показващи безотговорността на подрастващите към самия живот.

Обикновено виним медиите, когато стане ясно, че тинейджърите в България изпреварват европейските им връстници по пушене, пиене, употреба на наркотици и сексуална активност. Виним политиците, киното, видеоигрите, интернет... изобщо всички и всичко, което е извън нас и примерите, които даваме на същите тези деца.

Не е нужно да се спираме подробно върху семейните отношения и колко са важни за личността на детото. Но си струва да се замислим каква живителна среда осигуряваме на тези крехки създания. Не какво им говорим или очакваме от тях, а какво реално им показваме.

И тук е сериозното разминаване – децата постоянно получават доказателства, че е по-лесно да биеш, да бъдеш нахален, да крещиш. Всекидневната агресия, която дебне под формата на ритник на автобусната спирка, шамар вкъщи или бухалка на някое кръстовище, оказва много по-силно влияние на децата, отколкото на възрастните. Ако ние просто цъкаме с език и пишем осъдителна присъда във Facebook, децата приемат тази действителност на насилие и показност по доста по-различен начин.

Просто е детска игра, наистина. Само че не децата й задават правилата.

Ани Филева