Най-естественото нещо на този свят - да бъдеш част от семейство и да създаваш такова, се оказва една от най-трудните и болезнени задачи в този живот.
А да го докараш и до висотата на християнското семейство, изглежда сякаш непосилно: "Християнското семейство представлява съюз, при който царят дружествени отношения, взаимна поддръжка и помощ, общо участие в молитвите, в тайнствата, в радостите и скърбите, съвместен труд с цел да се направи животът по-добър, по-лек, по–благочестив, по-спасителен." (Православна младеж)
Може би, мисията не би изглеждала толкова невъзможна, ако все пак се опитваме да дадем подкрепата, на която сме способни във всеки един момент, независимо от това къде сме, какви са личността и мечтите ни, какви избори сме направили и без значение колко сме били грешни.

"Възрастен мъж живеел сам в малко селце. Той много искал да изкопае градината, за да може да засади картофи, но работата му се виждала прекалено тежка за мъж на неговата възраст. Единственият му син, който можел да му помогне, бил в затвора. Старият мъж написал писмо до сина си, в което написал:

"Скъпи синко, чувствам се зле, защото искам да засадя градината с картофи, но не мога. Както знаеш, това беше любимото място на майка ти. Вече съм твърде стар и не мога да свърша тази работа сам. Ако беше тук, щеше да ми помогнеш да решим проблема. С обич, баща ти."
Скоро след това, бащата получил отговора на сина:

"Господи, татко, недей да копаеш в градината! Там зарових оръжията!!!"
Рано на следващата сутрин, пристигнали разследващи полицаи, които прекопали цялата градина в търсене на оръжията, но без успех. Объркан, старецът отново писал на сина си, за да го пита за какво е било всичко това. Отговорът на сина бил:
"Вече можеш да посадиш картофите, татко. Това е най-доброто, което успях да сторя от тук.

С обич, синът ти."