Вървял човек и намерил щастие.

- Ти чие си? - попитал.

- Загубено съм - тъжно отвърнало щастието.

- Щом си загубено и не знаеш чие си, бъди мое!

Казал и го направил. Метнал щастието на рамо и продължил нататък.

Но не усетил никакво въодушевление, все едно щастие няма.

- Защо така? - попитал човекът щастието.

- Защото ако щастието на друг намалява, твоето не става повече.

Л.Зайцев