Автор
Веселина Петрова

Лечение на хартия: Или колко (НЕ)добро е нашето родно здравеопазване

В шок сме. Жена се оплака, че е получила епикриза, в която пише, че ѝ е направена операция, която реално... не се е състояла. Поне така твърди жената, изписана миналата неделя от бургаска болница.

Случаят предизвика истински шок в медийните и болнични среди. Защото да, знае се, че се злоупотребява с пътеките и парите по здравна каса, но да напишеш, че си направил операция, която не се е състояла? Не е ли малко прекалено?

"Искам да апелирам хората да проверяват документацията си и когато има нередности, да сигнализират. В моя случай, според епикризата, ми е направена ендоскопска операция. Описано е, че съм била с венозна анестезия. Нямам направена подобна интервенция. Нямам рани, нито шевове, нито отпред, където може да се влезе през 6 мм отвор, който е описан. Това е точене на НЗОК, измама за много пари", разказа жената, цитирана от Нова телевизия.

По случая има разпоредена проверка. Едно е сигурно, операцията може да бъде видяна - белезите от нея - дали я е имало или не. Но колко други манипулации, които биват описани, могат да бъдат проверени - дали действително са били направени, за да бъдат получени пари по Здравната каса? Сигурно се милиони. И парите не са малко. Иначе как лекарите и директорите на болници ще карат скъпите си автомобили. Аз лично съм се изумявала от автопарка пред някои родни болници.

И не ме разбирайте погрешно, добрите специалисти трябва да бъдат добре заплатени. Но да се пишат несъществуващи диагнози и манипулации, да се източва касата и всичко това да рефлектира на качеството на здравеопазването ни - мисля че не е нито морално, нито законно. Защото ние събираме капачки, за да могат децата ни да бъдат лекувани в чужбина, докато някои източват нашите пари, за да си купят поредния скъп автомобил или да си монтират джакузи в кабинета. Не е готино, нали?

Трябва някъде да бъде сложена чертата. Някъде там, между частното и общественото осигуряване. Трябва да има надзор, трябва лекарите да носят не само морална, но и материална отговорност. Иначе е безсмислено да плащаме осигуровки, ако те потъват в бездънната яма на порочните практики?

Когато аз влизам в болница, го правя с настройката, че медицинският персонал там ще направи най-доброто за мен. И така трябва да бъде. Защото доверието към лекуващите е част от условието за успешно лечение. Ако започна да се съмнявам във всяка процедура, точка от написаното, от диагнозата, епикризата - ще изляза по-болна, отколкото съм влязла.

Като цяло българското здравеопазване през последните години стремително тръгна надолу по една неприятна плоскост, наречена меркантилност. Ценностите, лекарската отговорност, професионалната етика отстъпиха място на парицата и това съсипа иначе добрата ни система. Може и да имаме добри професионалисти, добра апаратура, но те биват потопени от безкрайна бумащина, липса на отговорност и добра взаимовръзка между отделните звена. Дано не изчезнем от лицето на земята, докато ситуацията се нормализира. Дано!