Адел стана героиня на корицата на списание The Hollywood Reporter. На снимките певицата позира във визии на Valentino, Carolina Herrera, Schiaparelli, заснети от фотографа Рувен Аванадор. В интервю звездата говори за жените, които са повлияли на нейната сила, за собствения си авторитет и за отношението си към майка си след раждането на сина си. 

Носителката на 16 награди "Грами" и награда "Оскар" нарича женската страна на семейството си основен източник на сила и вдъхновение.

„Бях отгледана от майка ми, от лели и баби. И те ми се струваха по-силни от всеки друг, когото съм срещала. Те изпитаха какво е да си жена. И това ги направи по-силни.“ 

Към списъка на своите вдъхновения Адел добавя Барбра Стрейзънд, Бионсе и нейната учителка по английски. „Барбра Стрейзънд е един от моите примери за подражание, по дяволите аз я обожавам: една от любимите ми. Бионсе определено е моят идол, следвам я. Има толкова много врати, в които успях да вляза само защото други ги отвориха. Голяма късметлийка съм." 

До 35-ия си рожден ден Адел успя да се превърне в една от най-известните певици на нашето време и няколко пъти влезе в Книгата на рекордите на Гинес. Самата певица отдава постиженията си в кариерата на късмета и собствения си авторитет. 

„Важно е преди всичко да бъдеш себе си. Това е една от причините да имам толкова късмет в кариерата си, освен че съм бяла жена в музиката. Мисля, че хората се страхуват от мен и това е така откакто бях на 18.“ 

След раждането на сина си Анджело от бившия й съпруг Саймън Конеки, певицата си взе тригодишна пауза в кариерата си и се завърна на сцената през 2015 г. с албума „25“, продаден в 20 милиона копия през първата година. Певицата отбеляза, че майчинството я е накарало да си спомни трудното детство и да преосмисли отношението към майка си. 

"Първото нещо, за което си мисля, когато се появи дете, е, че си спомняш собственото си детство. И няма значение какво е било - добро или лошо или каквото и да е: не искаш детето ти да има твоето детство. Майка ми беше много млада, когато ме роди. Тя беше сама и аз осъзнах, че всички неща, които смятах, че е можела да направи по-добре, е нямало как да се случат в този момент. Това ме накара да уважавам повече майка си“