Автор
Веселина Петрова

Ако не беше тъжно, щеше да е смешно: Българите вярват, че за да бъдат адекватно лекувани, трябва или да платят, или да имат връзки

Над 60% от българите не вярват, че без заплащане е възможно да се получи добра здравна услуга и лечение, а други 45% са убедени, че това е възможно само ако човек има връзки в лекарските среди. 

Това са част от резултатите от мащабно представително проучване за общественото мнение за здравната ни система, проведено от Националния център за парламентарни изследвания. Недоверието на българите към здравната система се запазва устойчиво през последните четири години, показват резултатите. 

Половината от анкетираните са убедени, че няма как да получат качествено здравеопазване в малък град, но проучването показва, че и половината жители на София твърдят същото. 
 

Едва 18% от българите твърдят, че качеството на здравната услуга в страната е добро, но преди четири години този дял е бил още по-малък - 11%. Има видимо намаляване на дела оценките, че качеството на здравеопазването е лошо – от 40% на 32.6%. Най-недоволни са хората, които са имали досег със спешната помощ и болниците. Остава стабилен броят на хората, които смятат, че качеството е задоволително – около 45%. 

Проучването показва ясно, че ситуацията с достъпа до лекар в малките населени места се влошава. Общо 69% от хората казват, че нямат равен достъп до специалисти. 

Расте броят на хората, които живеят на място, в което няма болнично заведение - от 27 на 33%. В 929 малки града и 3882 села, в които живеят 800 хиляди души, или 12% от населението на България, няма достъп до първична медицинска помощ.

От Националното сдружение на общините в България коментират, че проблемът може да бъде решен чрез мобилни кабинети и лаборатории. Те обаче трябва да бъдат регулирани законово.

На фона на това безверие сме свидетели и на още куп неуредици - като това с електронните рецепти. Затрудненият ни и без това достъп до качествено здравеопазване, е допълнително натоварен от нововъведенията, които вместо да облекчат лекари и пациенти, влошават ситуацията. И сега дори за "обикновените" хронични заболявания, като Хашимото например, човек не може да си купи лекарство без да виси с часове пред лекарския кабинет. Говорим за работещи хора, които нямат време на всеки два месеца да чакат при личния лекар.

Да, Е-рецептите влязоха в ход, защото България е единствената страна в ЕС с увеличена употреба на антибиотици. В останалите държави изписването на тези лекарства е намаляло драстично през пандемията. Данните са отчетени в доклад на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията. Само трима от 10 европейци са наясно, че ненужната употреба на антибиотици ги прави неефективни. 

Но недомисленото вкарване на Е-рецептите в системата предизвика тотален хаос. Преди ден от здравното министерство уточниха, че такива рецепти ще се изискват само за определени препарати - включително лекарствата за диабет. Защото много хора решиха, че могат да отслабват с помощта на тези медикаменти и болните останаха без лекарства. Луда работа. 

Едно е сигурно - здравеопазването ни определено има нужда от системи, за да бъде вдигнато на крака. Да бъде спряно източването на здравната каса, да бъдат въведени модерните методи на комуникация, но без това да причини стрес сред специалисти и пациенти, и да бъде върнато доверието в лекарите. 

А това вероятно означава и по-нормално заплащане на специалистите. И контрол на цените на лекарствата. Контрол и на вноса и износа. Не е трудно. Просто трябва да има желание за работа. С грижа преди всичко за пациента. 

Иначе всички ние все още си чакаме детската болница. И по-качествената Спешна помощ.