През Средновековието се е смятало, че вещицата има своите магически сили поради една-единствена причина - дяволът ѝ ги е дал. Тя от своя страна му дава душата си и тялото си, ставайки една от неговите официалните булки.

Тъй като "младоженецът" очевидно имал богат избор, той не искал да се задоволява с грозни съпруги. Според това схващане през Средновековието на красивите жени се гледало с неприязън и подозрителност. Колкото по-красива си била през тъмните векове, толкова по-голяма била вероятността да те обвинят, че си вещица, служеща на дявола.

Всъщност стереотипите за противната и грозна стара вещица, наложен от приказките, е доста далеч от истинската представа за вещица през Средновековието. Затова и на кладата по време на Инквизицията обикновено били хвърляни млади и красиви девойки.

Ако пък една жена през Средновековието е имала лошия късмет да притежава някой от следните външни белези, това със сигурност можело да я обрече на смърт на ешафода.

Ето какви черти от външността хората през Средновековието смятали за признак, че си вещица:

Много ярък цвят на косата

Най-често червенокоси жени са били заподозирани в магьосничество. Но под атаките са попадали и знойни брюнетки.

Необичаен цвят на очите

Ярко зелени, наситено кафяви и очи със зелени нюанси не били в полза на момичето. Ако пък младата дама имала някаква аномалия като многоцветни очи , тя практически нямала никакъв шанс да докаже невинността си.

Лунички и бенки

Луничките и бенките също се смятали за ясен признак за вещица. Големите рождени белези се наричали печати на дявола.

Грациозна фигура

Изящната и грациозна фигура, привличаща окото на мъжете, можела да унищожи жената, тъй като склонността към съблазняване също се приписвала изключително на вещиците.

Блед цвят на кожата

През Средновековието се е смятало, че във вените на вещицата не тече кръв, така че момичетата със светла кожа винаги предизвиквали голямо подозрение.

Четете още: 5 признака, че сте имали вещици в рода си