Добър ден, написахте ли си есето?

Не бе, не се заяждам, питам просто. Вчера задълбахте, братче. Задълбахте в седиментната скала на дъното на дъното. Ударихте в земята всички простотии, които невероятният български гений е изобретил – няма „Локо“, няма моко, всичко е есе! Заглушихте дори другото безсмъртно трибуквие, което свети "български и гордо" по всяка достъпна и недостъпна точка на земното кълбо.

Честно казано не знам какво да кажа...Може би най-подходящо е “I`m not even mad, that`s amazing”. За вас специално ще го преведа (но се съмнявам, че можете да четете) „Дори не съм ядосан, това е изумително!“

Изумително е колко сме прости. Изумително е колко сме елементарни. И също така е изумително колко сме бедни (във всякакъв смисъл). Изумителни сме! Наистина. Не мисля, че съществува друг народ, който е успял да оцелее повече от 1300 години, и то защото е прост. Защото отказва да се промени, защото отказва да мисли и защото отказва да върви напред! Да, има няколко спорадични изключения, но за 13 века, ще повторя – ТРИНАДЕСЕТ, са пренебрежимо малко. Очевидно е, че си обичаме кочината. Обичаме да се валяме в калта на собственото си невежество, да си гледаме Брадъра, да се сочим с пръст и да се смеем, без да разбираме, че това там на екрана сме ние самите. И сами на себе си се смеем. Ама не защото искаме да се иронизираме или нещо подобно. Не. Просто не осъзнаваме колко всъщност сме зле. Ама за какво осъзнаване си мечтая и аз? Ние не знаем какво означава думата ирония. То и „есе“ очевидно не знаем какво е. Може би е автобиография?! Ми може. Автобиография на простотията, тарикатлъка, откровената тъпанарщина, малоумието и мързела! А може би „есе“ е практическо ръководство по бързо забогатяване, по дребно схемаджийство, рушветчийство или създаване на тъпи „далавери“. Нямам абсолютно никаква представа...

Преди няколко седмици препрочитах (по случайност) фейлетоните на Алеко Константинов (тоя бе, дето е на 100-те лева) и наистина се смях. Смях се на себе си и на вас, и на света. 120 години една крачка напред не сме направили! Една, братче! Само една мъничка крачица напред...Тц. Няма такъв случай. Просто няма.

Много ми се иска да разберете едно - не заслужавате къща на езеро в Албърта! Не заслужавате къща и на язовир Копринка!

Всичко, което заслужаваме, сме си го получили!

Нямам какво повече да ви кажа. Или сте заети да пишете есе, или няма да ме разберете. Не за друго.

Ай, пиши „есе“ и да се махаме!