Човек дори и добре да живее, рано или късно идва 1 юли, когато цените на основни за живота, здравето и бита продукти и услуги скачат нагоре. Тази година сюрпризите включват поскъпване на природния газ с 10.8 на сто, на тока с 2 на сто, на парното и топлата вода със 7 на сто. Ако тези неприятни новини ви сварват някъде между плажната дрямка, хотелската стая и близката кръчма, може основателно да заподозрете, че изтъняването на портфейла ви неслучайно става, точно когато сте го отворили щедро.

Както яйцата поскъпват за Великден, розите – за Осми март, ресторантските куверти – за Нова година, така и 1 юли работи на абсолютно същия принцип. Този път лошите новини умело се прикриват под формата на решения на КЕВР, дебати в парламента, смяна на понеделнишките ценоразписи.

Гражданската отговорност за автомобилите вече набъбна с около 25 на сто, а на всичкото отгоре и Гърция въведе нова туристическа такса. Същевременно заплатите остават все така замръзнали, въпреки уж показалото се юлско слънце, а единствено пенсиите бележат „значителен“ скок с 3.8 на сто. На хартия минималната пенсия става 207 лева, а доходите растат с 8 пункта, докато издръжката на живот се увеличава с 11 на сто.

Простата сметка показва, че макар и с малко, всъщност ставаме по-бедни. Не е нужно да бъдеш статистически гуру и експерт в изчисляването на инфлационния индекс, за да видиш колко голямо е поскъпването на основните продукти. За 20 лева в супермаркета можеш да купиш продукти единствено за една баница – хубаво сирене, яйца, кори и кисело мляко. И ако това не е проблем за вас, то за по-бедните хора действително всеки лев има значение.

„От днес всичко ни увеличиха без доходите и гърдите“, възкликнаха социалните мрежи.

Но това е нищо, драги сънародници, защото някои поскъпвания изобщо не дочакват специални дати и празници. Те просто гръмват като буреносен облак през юни – хем го предусещаме, хем ни става неприятно, че ще се случи. Така стана с прословутото билетче за градския транспорт в София, така стана с истинското масло, така е ставало с цените на горивата и на цигарите, така става с цените на жилищата. Вече е почти невъзможно да наемеш апартамент за по-малко от 500-600 лева в столицата, а покупката и изплащането на ново жилище буквално граничи с лудост.

И ако някои експерти вещаят ново спукване на имотния балон, то други скрити кризи заплашват прословутата българска стабилност – отлив на чуждестранни инвестиции, недостиг на квалифицирана работна ръка, социална и демографска криза, фалит на болници и още, и още.

Нека да не бъдем песимисти. Не сме единствените, които имат основания да се оплакват, че кюфтетата в кварталното им кафене вече струват с 50 процента отгоре, че дрехите втора употреба достигнаха цените от намаленията във веригите за масова конфекция, че сиренето е по-скъпо от свинските пържоли, защото на световния пазар маслото скочи драстично, както и какаото, и зърното, и така нататък, и така нататък.

Световните борси да се оправят, защото ние, българите, знаем какво е фалит, банкова криза и хиперинфлация. Знаем какво е цялата ти заплата днес да струва един килограм кашкавал, а утре – половин килограм. Знаем какво е да се редим на опашки за хляб, да живеем в режим на тока и да затваряме консерви, за да оцелеем през зимата. Знаем какво е с 2 и какво е с 200.

Бяхме като венецуелците, които сега взимат 1.9 долара заплата. Бяхме, да, и забравихме не, ами направо се разглезихме. Какви са тия лъскави коли по надупчените пътища и по бордюрите, какви са тия почивки в Гърция, какво е това дрънкане на последни модели телефони по джобовете, ядене на прясна паста и пиене на безглутенови крафт бири, а? Старите хора казват – много хубаво не е на хубаво. Ето ви сега – скачайте.

Я се взимайте в ръце, защото кучетата лаят, а цените си вървят – нагоре. Политиците няма да ви пратят кой знае колко добри вести. Тепърва идва зима, а след зимата – отново ще дойде 1 юли.

Автор: Виктория Димова

Четете още: Тайната на един несломим дух: Чърчил насилван и бит в училище