На втори април 1805 г. е роден великият датски писател Ханс Кристиан Андерсен. Решихме да си припомним историята на неговата голяма любов, станала причина за написването на най-лиричните му произведения.

Невероятно красивата, но студена жена и малкото послушно момче, сглобяващо от парченца лед думата „Вечност“… Хората по цял свят знаят и обичат приказката „Снежната кралица“. Но малцина знаят, че в реалния живот на Ханс Кристиан Андерсен също е имало снежна кралица – само че без хепи-енд. Писателят изживял живота си като малко невротично момче, без да изпита и опознае красотата на чувствената близост.

Датският разказвач на приказки не бил популярен сред жените. Нещо повече – той дори не се стремял да привлече вниманието им. Той бил нелеп човечец, който ходел прегърбен, обличал дрехи, които не били с неговия размер и винаги носел със себе си въже, с което да се евакуира през прозореца в случай на пожар. Андерсен много се страхувал от пожари – както и от кучета, отравяне, обири, лудост, погребване жив и какво ли още не. Физическите му данни също не привличали жените – писателят имал малки очи, огромен нос и хърбава фигура. По характер Андерсен бил ексцентричен, подозрителен, не понасял дори и най-леката критика и дори бил малко истеричен. Горкият човечец и сам осъзнавал, че любовните приключения не са за него.

Андерсен цял живот така и не стигнал до интимна близост с жена. Имало моменти, когато бил на косъм да се поддаде на страстта, но той всеки път се отдръпвал. Една „стара, дебела и гореща“ писателка се опитала да го прелъсти, но Ханс не й позволил дори да го целуне.

По време на пътуването му в Неапол изкушенията го преследвали на всяка крачка. Но той, „изпитвайки страст, каквато не бил познавал преди“, бил принуден бързо да се прибира в жилището си, за да залее главата си със студена вода. „Кръвта ми кипи. Аз все така съм опазил невинността си, но целият горя… Наполовина болен съм. Щастливи са онези, които са женени, както и онези, които поне са сгодени“, писал той в дневника си. Той усилено се съпротивлявал на нимфите от големия град, а напускайки Неапол написал с облекчение: „Все пак си тръгнах от Неапол невинен“. Дори посещавайки парижките публични домове, Андерсен се наслаждавал на компанията на местните момичета по свой собствен начин. Той водел с проститутките учтиви разговори и се оплаквал от съдбата си. Когато приятелят му Александър Дюма намекнал, че Ханс едва ли ходи по такива места, само за да си поприказва, датчанинът бил искрено възмутен.

Единствената му любов била шведската певица Джени Линд. Именно тя вдъхновила Андерсен да напише най-известните си приказки – „Малката русалка“, „Снежната кралица“ и „Славеят“. Той бил с 14 години по-възрастен от хубавицата и нямал абсолютно нищо общо с нея.

В своята автобиография „Приказката на моя живот“ Андерсен пише, че при първата им среща с Линд певицата му се сторила съвсем обикновена – до такава степен, че той скоро я забравил. Но писателят послъгва. Младата красавиця му направила толкова силно впечатление, че той не могъл да спре да мисли за нея чак до следващата им среща, състояла се цели три години по-късно.

Джени Линд била една от най-известните оперни певици на XIX век. Наричали я „шведския славей“ и „гордостта на нацията“, а концертите й в чужди страни се споменавали като „благословия от бога“. Въпреки успеха и славата си Джени имала добро сърце и кротък характер. Тя давала почти цялата си печалба на бедните, правила дарения за благотворителност и култура. Певицата гледала на таланта си като на дар от бога и се разпореждала с него по съответния начин. Андерсен казвал за Линд „когато я чуваш как пее, ставаш почтен човек“.

Великият писател се влюбил, но дълго не смеел да признае чувствата си. Накрая отчаян написал на Линд писмо, в което й разказал за любовта си. След това обаче не получил нито отговор, нито дори намек, че Джени е прочела посланието му. Тя го наричала „братко“ и „дете“, подчертавайки чисто дружеското си отношение към него и пълната липса на романтични чувства. Въпреки това двамата общували редовно, а Ханс не спирал да й посвещава стихотворения и приказки. „Борете се за човека, чието сърце е сковано в лед! Бъдете търпеливи по пътя към целта си! Не жалете време и сили, за да възпитате у себе си човечност, отзивчивост и добрина“, писал Андерсен.

Писателят имал способността да обича, той изпитвал това чувство, но уви, любовта му била несподелена. Той имал нужда от женска нежност и от близък човек, но цял живот не се влюбил в друга освен в Джени Линд. А за нея си останал „скъп брат“. Писателят се примирил с това, че любимата му никога няма да отвърне на чувствата му и изчезнал завинаги от живота й, чак когато Джени се омъжила за младия пианист Ото Голдшмит. „Аз платих за приказките си огромна, немислима цена. Отказах се заради тях от личното си щастие и пропуснах онзи момент, в който въображението трябваше да отстъпи място на действителността…“, пише Андерсен в дневника си.

Четете още: Ханс Кристиан Андерсен: Наслаждавай се на живота. Имаш достатъчно време да бъдеш мъртъв