Трагикомедията и действителността съжителстват в пълен синхрон у нас. Двойното бягство на опасни престъпници през парадния вход на Софийския централен затвор е толкова смехотворно и абсурдно, че надали някой писател би дръзнал да го съчини изобщо. Не ти трябва да прокопаваш тунел с лъжица, нито да преплуваш ледени морета, нито дори да се бориш с надзирателите до смърт, въоръжен с прост дървен кол. Трябват ти незаконен пистолет и нож, както и една паркирана кола под носа на охраната, за да офейкаш по пътя към свободата.

Българското бягство от затвора е толкова лесно и просто, колкото нито Александър Дюма, нито сценаристите на Prison Break биха могли да измислят. Аматьори. В родната ежедневна фантастика последният рупор на затвора и единственият истински герой е... чистачката. Писателите да си вземат бележка. Чистачката с характер, смелата жена по следите на убийците, коeто само по себе си е прекрасна метафора за държавата, в която живеем...

Нашумялото бягство не е само подигравка с държавната система на затворите, с правосъдието и вътрешния ред, то е подигравка с всички граждани, които някак живеят с впечатлението, че лошите са натикани зад решетките, а не в разграден двор, където получават колети с наркотици, телефони, оръжия и други работи.

В „успеха“ на рецидивистите с тежки присъди за убийства Владимир Пелов Стефанов и Радослав Колев, журналистите привидяха различни жанрове - от евтин екшън със стрелба, гранати и заплашване на служители, през свирепа криминална история (пред вратата на затвора чакала огромна лимузина), до гей драма (двамата престъпници били съкилийници и имали връзка).

Каква е реакцията на висшите държавни чиновници?

Данаил Кирилов от ГЕРБ събра погледите на журналистите, като обяви, че “бягства от затворите е имало още от времето на граф Монте Кристо, чак до затвора Алкатраз”, нищо че съответният „граф“ е абсолютно измислен персонаж от романа на Александър Дюма. Думите му бяха подкрепени от председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, който поздрави Кирилов за "удачния" исторически преглед.

Разбира се, тази неуместна литературна романтика не трябва да ни учудва. Просто така сериозният проблем с охраната на затворите и издирването на опасни рецидивисти става уж по-лесен за понасяне.

Как да смелиш иначе информацията, че от около 2 месеца ръководството на затвора е имало сигнали за подготвяното бягство, но не е обърнало внимание? Че според анонимен източник от затвора, цитиран от bTV, с пистолета Пелов се е снабдил доста по-рано? Че престъпникът се е разхождал с оръжието, необезпокояван от никого, стигнал до централната административна сграда, където имал свиждане и офейкал със своя съучастник?

И най-вече как да проумееш, че в същия ден и двамата шефове на охраната в затвора са били в отпуск, а повече от половината наличен състав напуснал сградата, за да присъства на тържество по случай Великден в затворническото общежитие в Казичане?

Затова и, когато всичко върви с надолу главата, а ръководни кадри от Министерство на правосъдието и МВР се излагат като последни любители с псевдо-информация и теория на конспирацията по всички телевизионни канали - съвсем нормално е да се появи и художественият персонаж-спасител.

Това не е Батман, който бие лошите, а смелата чистачка, която единствена хукнала да гони бегълците.

Въпросът дали се е опитала да ги спъне с метлата оставяме на народното въображение и волното отразяване на случката в палитрата от жълти медии. Жената заслужава поздравления, още повече когато нейната професия е обременена от негативизъм и стереотипи.

Митът за чистачката обаче много бързо беше попарен от най-висша инстанция. Последното изявление на вътрешния министър Валентин Радев добави още един положителен персонаж в битката срещу престъпността: социален работник от затвора. „Не е така с тази чистачка“, твърди той. „Всички така го казвате. Има и един социален работник. Той е служител на затвора и се е затичал след тях, бягал е по левия тротоар“.

Рецидивистът Пелов е стрелял по социалния работник, но той се е скрил зад дърво, а през това време „чистачката не е осъзнавала какво се случва“. Така министърът явно иска да отнеме вълшебната сила на добрата героиня и да я разпредели върху още някой. Може би върху самия себе си? Надали ще му се получи.

По-добре да не отнема петте минути слава на единствения човек, който заслужава аплодисменти за реакцията си срещу това обидно бягство.