Литературното разследване може и да не е любимият ви жанр, но този път ще ви се услади. Защото „Единайсетият час” е скроен по-широко и не се държи като детективски роман (Ако не вярвате, прочетете откъса по-долу). А ако сте харесали „Шестата жертва”, значи 11-ата книга от поредицата за Женския детективски клуб чака тъкмо вас.

Тук Линдси Боксър е бременна, но работата й не страда от този факт. Когато става ясно, че милионерът Чаз Смит е застрелян, тя установява, че оръжието на убийството е свързано със смъртта на четирима от най-закоравелите престъпници в Сан Франциско. Нещо по-лошо, взето е от склада с улики на собствения й отдел. А това означава, че убиецът може да бъде всеки – дори някой близък приятел. Следващият случай, с който й предстои да се заеме, е още по-брутален: две човешки глави са намерени в градината на световноизвестен актьор. Междувременно един репортер стартира серия от злонамерени статии, които излагат личния живот на Линдси на показ. Само че този път тя няма на кого да се опре – най-малко на Джо.

Джеймс Патерсън отдавна е машина за бестселъри и няма конкуренция като майстор на напрегнатия сюжет. Роден през 1947 г. в Нюбърг, САЩ, той държи рекорда на „Гинес” по брой първи места в листата за бестселъри на в. „Ню Йорк Таймс”. Още с първата си книга печели награда за най-добър дебютен криминален роман, когато е едва двайсет и седем годишен. Оттогава продуктивността му е феноменална – създава няколко десетки криминални романа, сред които над 10 от серията с детектива психолог Алекс Крос. През последните години поредицата за Женския детективски клуб щурмува върховете на класациите по продажби и дори е адаптирана от ABC като суперуспешен телевизионен сериал.

Патерсън фигурира в Книгата за рекордите на Гинес и като първия писател, продал над 1 милион електронни книги. Романите му са оглавявали класацията за бестселъри на в. „Ню Йорк Таймс” над 60 пъти, а общият им тираж в световен мащаб е над 300 милиона екземпляра. Само в Северна Америка има продадени над 16 милиона копия. Много негови заглавия - от „Номерът на Томас Беримън” до хипнотичния „Меден месец”, са носители на всевъзможни отличия - „Едгар“, BCA Mystery - трилър на годината на гилдията, Наградата „Международен трилър на годината”, „Изборът на читателите” на Рийдърс Дайджест и други.

Написан в сътрудничество с Максин Петро, „Единайсетият час” е високоскоростен роман с две основни сюжетни линии и два зрелищни обрата. Какво ли ще се случи, когато часовникът удари единайсет?

Откъс

Юки Кастелано отвори очи. Беше в прегръдката на любовника си в леглото на майка си. Ако сънуваше, сънят беше много забавен.
Ухили се на себе си, почти виждаше покойната си майка седнала на зеленото ниско столче пред тоалетката си с неодобрително изражение на лицето – понякога дори чуваше гласа в главата си.
Ю-ки, на теб ти трябва съп-руг. Не любовник.
Мамо. Мамо, той е абсолютно прекрасен.
Той е абсолютно женен.
Разделени са!
Джаксън Брейди се размърда до нея, придърпа я към себе си, повдигна косата я целуна отстрани по шията.
Тя се опита да каже:
– Рано е... можеш... да поспиш още един... – и въздъхна, щом Брейди прокара ръце по голото тяло, запали двигателя и форсира.
Възглавниците паднаха на земята, завивките бяха изритани надолу към таблата на леглото и той проникна в нея. Тя нададе вик, а той промълви:
– Моя си.
Така беше. Притежаваше я напълно.
Пъшкаха, хапеха се, движеха се едновременно в състезание, в което и двамата бяха победители. Свършиха, оплетени в завивките и един в друг, двамата бяха потни, задоволени и изумени.
– О , боже – въздъхна Юки. – Това си беше... съвсем... редовно.
Брейди се засмя.
– Голяма скица си.
Целуна я още веднъж, зарови пръсти в гъстата черна коса и се загледа в кичурите, минаващи между пръстите му.
– Трябва да вървя – каза тихо.
– Не и без кафе.
Той я шляпна по дупето и стана от леглото. Юки се обърна на една страна и се загледа в Брейди, който си тръгваше от нея. Обхвана с очи съвършеното му тяло, светлата коса, стигаща почти до раменете, семплия келтски кръст, татуиран на гърба му. Щом вратата на банята се затвори, Юки стана и облече копринения си халат в цвят диня, подарък от Брейди.
Прекрачи през дрехите, които бяха хвърлили на пода предишната вечер, извади му чиста риза от едно чекмедже и я остави на зеления стол. Заслуша се в душа и се замисли за Брейди, който беше под него.
Jsutta sakana ni esa wa yaranai, каза Кейко Кастелано. Никой мъж няма да храни рибата, която е уловил.
Млъквай, мамо. Обичам го.
В кухнята Юки отвори шкафа, извади кафе на зърна, напълни кафе-машината с вода. Сложи филийки в тостера.
Още нямаше шест часа сутринта. Не беше нужно да се появява в офиса на областния прокурор преди девет. Но не пречеше да става с Брейди. Дори го правеше с желание, тъй като, боже, обичаше го. Толкова много, че чак беше срамота, но пък се чувстваше щастлива.
Може би за пръв път в живота си като зрял човек.
Какво ти „може би“? Определено не беше изпитвала такова щастие през последните двайсет години.
Брейди се появи в кухнята. Беше си сложил вратовръзката, ремъкът на кобура му бе преметнат върху синята риза и вече обличаше сакото. Изглеждаше тревожен и тя знаеше, че вече работи по случая, който така го терзаеше.
Наля му кафе и сложи препечени филийки намазани с масло в чиния.
Той сипа щедро количество захар в кафето си и отпи глътка. После още една и остави чашата.
– Не мога да ям, миличка. Трябва да... Боже, имам среща след петнайсет минути. Добре ли си? Ще ти се обадя по-късно.
Можеше и да не се обади по-късно.
Нямаше значение. Добре си бяха.
Целуна го за довиждане на вратата и му каза, че се надява да е в безопасност. Че ще го види скоро цял и невредим.
Прегърна го малко по-силно и за малко по-дълго. Той разроши косата и се сбогува.

Автор: Юлия Петкова