Един ден той просто се прибра вкъщи и ми каза, че в живота му има друга жена. Супер, казах си - след седем години брак, това е страхотна новина. После започнах да се надявам да е кратък флирт и Симо да се върне при мен. Бях уплашена. Не знаех какво да направя, как да се държа, как да не изглеждам жалка и унизена. А истината е, че исках само едно - да имам отново мъжa, на когото се врекох във вечна вярност и всичко да бъде както преди.

Симо обаче се изнесе. Ден преди Великден. Kаза ми, че не може да я остави сама на празника. А мен можеш, така ли - попитах го аз а той много спокойно ми отговори - Елза, тя е бременна, след месец ще роди.

Тя е щатсливка, помислих си. След няколко опита за ин витро, които буквално ме оставиха без пари и след всяко следващо разочарование, когато разбирах, че пак не съм бременна, явно щастието на Симо не е било с мен. И щом друга ще го дари с дете - някак вътрешно в себе си благослових този съюз. И някак се успокоих. Аз просто обичам този мъж, това е.

Няколко седмици след като напусна общия ни апартамент, Симо звънна много делово. Искаше развод. Беше в реда на нещата. Каза ми, че се е посъветвал с адвокати, обясни ми какви са възможностите. Съгласих се. На всичко. Просто исках нещата да приключат. И да бъде щастлив.

Малко след това той отново се обади. "Елза, вкъщи ли си? Мога ли да мина за малко?". "Разбира се, чакам те, идвай, какво има?", казах аз съвсем инстинктивно. Звучеше адски развълнуван. А аз бях с мръсна коса, старата си пижама и буквално с едно парче кашкавал в хладилника и бутилка евтино вино.

Симо се появи на прага, прегърна ме и се разплака - "Елза, днес станах татко, представяш ли си. Ти си ми най-близкият човек, искам да отпразнувам това с теб". Краката ми се подкосиха. Хем се радвах, хем ми потекоха сълзи.

Поканих го. Той седна в ъгъла на дивна - любимото му място. После изпихме по чаша вино. После излязох да взема бутилка уиски. После си спомняхме първата ни среща, първата вечеря на ресторант... Той ми разказа как я е срещнал. Как се е влюбил в нея. Как са правили любов и как един ден е разбрал, че ще става татко. После просто ме прегърна и след няколко минути усетих, че сме голи и правим секс.

На сутринта Симо се облече. Знаех, че трябва да тръгва. Знаех, че ме обича. И знаех, че оставам сама.
След това не се чухме повече от два месеца. Един ден аз му се обадих. "Симе, ще минеш ли през нас за малко, имам да ти казвам нещо."

Той пристигна бързо, а аз бях приготвила хубава храна и този път - по-добро вино.

"Бейби, бременна съм. Пак ще ставаш татко и да знаеш, ще го родя и ще си го гледам". Бях най-щастливата жена на света. И най-тъжната едновременно.

Разведохме се. Днес малката вече е на три. Знае, че баща й има и друго дете. Понякога ги събираме да играят заедно. С Ива - новата съпруга на Симо даже се сприятелихме. Дали ми е трудно - да, много. Но съм благодарна на Господ, че ме дари с детето, което толкова много исках. Сега искам още едно. Май ще трябва да се развеждам отново...

Автор: Ивана Тодорова - Шони