И вие ли сте от жените, които изпитват нещо средно между благодарност и изненада, когато непознат мъж им задържи вратата на асансьора или ги пусне пред себе си на входа? И вие ли кимате с усмивка и леко приведена глава, когато някой господин ви направи път в магазина или ви задържи палтото да се облечете на излизане от ресторанта – и това единствено защото сте жена? И вие ли сте от онези българки, които оценяват високо факта, че той плаща сметката на първата среща, без да чака от вас „да се бръкнете“?

При кавалерски жест в България вие се чувствате доволни, че не сте попаднали на някой от многото съвременни мъже, които никога не правят мили жестове към дамите около себе си от страх, че „тя ще си помисли, че я свалям“. А оттук до абсолютната грубост и пренебрежение крачката е много малка.

Истината е очевидна - традиционното кавалерство е в сериозен упадък както у нас, така и в западния свят, но дали за това са „виновни“ еманципацията и феминизмът? И изобщо можем ли да говорим за „вина“?

Всъщност, толкова ли е лошо мъжът да показва уважение, както и да получава съответно същото от другата страна?

Ново проучване, проведено от британския сайт за запознанства Match.com и цитирано от Daily Express, показва, че макар да са сред най-еманципираните жени в света, британките всъщност толерират „модерното кавалерство“. Цели 84 процента от 500-те интервюирани жени, които си търсят половинка, оценяват високо мъжете, които държат на думата си. Те харесват особено това, че „той се обажда, след като е обещал“.

Четири от десет британки обаче не одобряват старомодните жестове като задържане на палтото, придърпване на стола или отваряне на вратата. На Острова чужденците – мъже обикновено бързо научават колко държат на еманципацията жените и се отучват да правят жестове, които евентуално биха ги обидили. Това положение е донякъде цинично, предвид факта, че родина на джентълменството е именно Англия.

Днес обаче България, поне привидно, е по-кавалерска, отколкото Западна Европа. А за нашите ширини това е добре - поне поради няколко причини.

Първо: ако у нас мъжът не задържи вратата на дамата, е много по-вероятно да се блъсне с нея на входа и да я изпсува на майка. Среден вариант няма.

Второ: ако не плати сметката в ресторанта, това ще означава, че сме стигнали до момента, в който жените са поне на 80% толкова платени, колкото мъжете, а това все още е далеч от реалността, поне в масовия случай.

Трето: ако мъжът не покаже колко е успешен, като ви вози със собствената си кола, то изобщо няма да има предвижване от точка А до точка Б. Истината е, че малко български мъже са склонни да бъдат возени от жена, която не им е роднина или близък приятел.

Сами разбирате, че в Източна и Западна Европа говорим за различни вселени, поне що се отнася до кавалерството.

Британките, например, държат и на това мъжът да се обади по телефона, за да провери дали са се прибрали у дома без проблеми след срещата. У нас мъжът, с когото сте излезли, в 90 процента от случаите ще ви изпрати до вас, особено ако е късно.

Много жени обаче приемат, че кавалерството включва и демонстративно принизяване на жените.

Причината за грешното разбиране на джентълменските жестове обаче е по-скоро по вина на част от мъжете. Защото криворазбраното „кавалерство“ понякога е просто начин мъжът да изтъргува нещо.

„Аз я водя на кино, плащам вечерята, карам я до тях – и после нищо“, ще чуете да се оплакват мъже с такава настройка, убедени, че отношенията между двата пола трябва да се базират на търговското начало.

Това мислене започва именно там, където приключва кавалерството.

Защото джентълменските прояви не от уважение, а от желание да получиш нещо в замяна, принизяват и двата пола: превръщат жените в обекти, а мъжете в търговци. А това е грозна и дълбоко позната картинка на всеобщо унижение.

Вероятно някой ден, някъде далече, в страната на всеобщото щастие, няма да има значение дали жената или мъжът плащат сметката на първа среща, точно както няма да има и значение кой шофира. Но и в една такава страна, наречена Утопия, жените няма да бъдат изнасилвани по парковете, ритани по автобусните спирки, пребивани на улицата, шамаросвани заради снимка и т.н.

Тогава няма да има и нужда и те да бъдат изпращани до дома си късно вечер. Тогава, в онази страна, ще можем да си позволим да забравим Кавалерството. Но докато дойде този ден, нека се радваме, че все още има мъже, които ни отварят вратата и ни правят път да минем – и то без да искат нищо в замяна.

В крайна сметка те получават нашите усмивки и ни даряват усещането, че сме забелязани – а това наистина не е малко в един толкова ужасен и за двата пола свят.

Автор: Марина Стоименова