Светът на фетишите e своеобразен. Ако някои от тях са често срещани и приемливи, то други са шокиращи, а понякога – смущаващи.

Понятието macrophylla се среща в биологията и ботаниката. Растения – макрофили са обикновено такива, които са видоизменени и съответно дават големи цветове или достигат до внушителни размери.

Макрофилията сред хората, можем да открием сред много други имена на т.нар. фетиши – част от дългия списък с парафилии. Това са състояния за постигане на сексуална възбуда или удовлетворение чрез обекти, ситуации или индивиди, които не отговарят на нормативно приетата сексуална стимулация. В частност тази „мания“ е характерна за силно привличане към хора – гиганти, доминиращи в цялостния си размер, мъже или жени, или също така притежаващи особено изразени/уголемени части от тялото. Така например макрофилията може да бъде насочена към големи носове, крака, ръце, гърди и полови органи.

Днес виждаме тенденция, която вероятно до голяма степен е повлияна от тези интереси. Мъжете не само харесват жени с големи, или коригирани до големи размери гърди, устни и седалища, но самите себе си превръщат в огромни свръх-човеци. Така от атлетичност и физически добро здраве, някои преобразуват манията си в опасна и гротеска крайност. Основен признак на мъжество се приема и огромната развита мускулна маса, както и съразмерните полови органи.

Но защо?

От една страна, ако се върнем назад в историята ще открием донякъде логична причина за култ към големи репродуктивни органи. В спомените ми изплува малката каменна статуетка на Венера Вилендорфска, която преди години видях като част от музейна експозиция. Тя красноречиво говори за това как мъжете са виждали жените – символ на плодовитостта и майчинството. Още можем да добавим примери, останали като наследство в много скулптори и картини, подчертаващи и дори изопачаващи половите различия и символи. Мъже с внушителни размери, побеждаващи зверове, жени с пищни форми... Митове и легенди за герои, злодеи – великани, гиганти и богове.

От друга, психолозите разглеждат развиването на мании в съвременното общество, като следствие от непрестанното репресиране – от деня в който се родим, социалните норми ни диктуват как да живеем. Кои да бъдем. Кога да се храним, с какво, кога да спим, колко да спим... А освен всичко това ни налага визия и за това как да изглеждаме.

Как да бъдем "нормални", за да бъдем приети.

Ето защо много стигат до крайности, следвайки социалната нужда да бъдат приети. А понякога това нанася както физически, така и психически и емоционални поражения. Това прави макрофилията днес повече от фетиш. Тя се превръща в нездравословна проекция, нереална оценка на другите, както и на нас самите.