Това, че един човек преживява позитивни или негативни събития и сам за себе си тепърва открива нови истини за живота и за съществуването си, не означава, че е първият и единствен... Света познава открай време много такива истории.

Четейки творби, написани преди векове, осъзнаваш, че това, което терзае, разкъсва, предизвиква и отглежда душата е, и винаги е било актуално.

Защо ли? Защото тези няколко грама, които определят разликата за едно тяло, дали да е изпълнено с живот или не, са това голямо предизвикателство, което дава смисъл на всичко.

Има една дума, наречена „Смирение“. За смирението се говори във всички познати религии.

Описано е като една от най-големите добродетели.

И всеки човек се нуждае от това спасение. Независимо в какво вярва, независимо през какво преминава или какво иска да постигне.

Да, наричам го спасение. Това е универсална рецепта за справяне с всичко хубаво и не толкова хубаво. И, щом е толкова лесно, защо всички забравят как се прави?

Ще ти кажа защо... Защото е нужна подготовка. Като да следваш в университет, за да получиш така желаната диплома, с която да имаш възможност да реализираш мечтите си.

Аз така си го представям. Неслучайно това състояние на духа се приписва на мъдрите хора, на светците, на лечителите... На всички тези, които изглеждат способни повече да дават, отколкото да искат. Отколкото изглежда, че се нуждаят.

Но да си смирен не означава отричане.

Не това, не е отрицание, това е приемане с цялата ти енергия, воля, разум и същество.

Защото, с какво ти помага непрестанното бунтуване? Напрежението, стаеният гняв, чувството за несправедливост, липсата на търпение? Някога тези приятелчета помогнали ли са ти да разрешиш даден проблем? Или по-скоро са те разскъсвали до пълна безпомощност...

И тогава, когато си готов да се откажеш, когато си се предал – се появява „светлина в тунела“. Сега ще си кажеш, това значи ли че трябва винаги да се предавам бързо, да оставам слаб и да се отчайвам, за да се случи, това, което искам?

Съвсем не! И аз си задавах този въпрос, докато пълната ми с мистерии глава, не започна да разконспирира този целия процес със „Смирението“. Едно е да го прочетеш, друго е да го разбереш.

Това, което дълго време не можех да видя ясно, започна да придобива цялостност и смисъл, след поредица от емоционални катастрофи. Събития, за които очевидно не бях подготвена, както предполагам не са повечето от хората на възраст, с минимален опит и с голям хъс.

След изпробване на изброените по-горе инатливи състояния на моята личност, осъзнах, че това не върши работа. Но забелязах, че всеки един момент, в който ми омръзваше да се правя на войн, а просто се „пусках по течението“... е, тогава нещо се случваше.

Разбира се, това да си дадеш сметка за цялата тази тактика със смирението, съвсем не значи, че ще можеш да щракнеш с пръсти и да го овладееш. Но можеш да се опиташ да го „изучиш“.

Как ли? Като следваш тези лесни за запомняне стъпки. Може да не са лесни за изпълнение, но все отнякъде се започва!

1. Приемай с достойнство това, което ти сервира Живота.

Дори в най-неприятната и болезнена ситуация, си напомняй, че всичко случващо се е просто поредния урок. Някои са лесни, други не. Но и това ще мине! Оставяй го да мине...

2. Бъди търпелив.

Търпението е дадено на някои повече, отколкото на други. Но несъмнено всеки осъзнат човек, може да го развие. То не означава бездействие, то е

уверено преминаване от един етап към следващ. Един от най-прекрасните подаръци, които можеш да си направиш, е да се научиш да си търпелив, точно когато най-много искаш да реагираш бурно.

3. Позволявай на другите да те обичат, или да не те обичат.

Изобщо какво те изпитват е абсолютно тяхна си работа. Не твоя. Колкото по-навреме се научиш да не се нагърбваш с чужд товар, толкова по-леки и уравновесени ще са взаимоотношенията ти с околните. Не се опитвай да бъдеш някой, който не си, за да задоволиш нечии нужди. Който те харесва и обича, нека е заради теб самия. Който не – също.

4. Позволявай на себе си да обичаш, или да не обичаш.

Същото важи в пълна сила и за теб. В крайна сметка ти си знаеш най-добре какво те привлича и какво не. Не се насилвай да симулираш обратното. Защо да хабиш енергията си за да се противиш на себе си? Не анализирай прекалено много чувствата си. Давай им свобода, когато искат да излязат наяве.

5. Пусни контрола.

Ако осъзнаеш, че ти не си отговорен за всеки и всичко и няма нужда да контролираш всяка ситуаци, ще се почувстваш доста по-лек и свободен. Давай най-доброто от себе си, но не натрапвай мнение, действия и намерения, там където не са нужни или поискани. Дишай и издишай. Светът няма да спре да се върти без твоята намеса!

6. Бъди готов за всичко, което те очаква.

Това е твоят живот, твоят път. Няма как да пропуснеш важното. Ще се срещнете все някъде. В точния момент. Нито по-рано, нито по-късно. Има ред, който събитията следват. Всичко с времето си! Просто не спирай да вярваш и не бързай твърде много.