На Майка Тереза са думите, че любовта не е чувство, а действие. Мисля си, че тя е уточнила тази подробност, тъй като повечето хора свързват любовта с неспирното пърхане на пеперудени криле в пространството намиращо се една педя над слабините. И когато пеперудите се поизтощят и положат морни криле в уж защитеното, интимно пространство на човешкия корем, твърде често, и за зла участ, биват „повърнати“ и заменени със свежи екземпляри. Търсенето на постоянна влюбеност е сърдечна леност, е казал Етиен Рей. Ако човек не удържи на неизбежната абстиненция последваща изчерпването хормоните на влюбеността, той никога няма да усети спокойствието, пълнотата и дълбочината на истинската интимност и любов. Защото постоянен в любовта и постоянно влюбен са две напълно различни неща. Отдадеността и постоянството в любовта могат да ти позволят да се влюбваш периодично, по различен начин в един и същи човек. В случай, че не сте гледали „Париж, обичам те“ (Paris, je t'aime) – страстно ви го препоръчвам ( по-долу съм ви качила трейлъра). Избрах да ви докосна до една от 20-те кратки истории във филма...истории за любовта, твърде анемични като време, но изключително пълнокръвни като съдържание.

"Той наблюдаваше жена си, докато пресича улицата. Беше в червеното палто, което обещаваше да изхвърли и което не преставаше да вади от килера, година след година.

Правеше всичко по един и същи начин със завидно постоянство. И това беше тази отличителна черта, която го привлече при първата им среща. Все едни и същи дрехи - отново и отново, купища червило, които никога не използваше... и тази досадна песен, която винаги си тананикаше. Постоянството и вниманието с което готвеше, беше част от живота, който вече му беше чужд, и който той възнамеряваше да остави тази вечер между основното ястие и десерта.

Тя влезе в ресторанта.Той осъзна странната и логическа неуместност на мястото, което избра да я напусне. Именно тук той осъзна, че е престанал да я обича.

Когато тя се усмихна, той беше на ръба да изкрещи: „Напускам те! Престани да се усмихваш!“. Но вместо това и даде вино. Дразнеше се от това, че тя никога не поръчваше предястие и десерт, но почти винаги изяждаше неговите. Най-лошото беше, че никога не поръчваше това, което обича . Когато тя започна да плаче както никога до сега, той си помисли, че тя знае, че я изоставя заради Мари-Кристин - страстната стюардеса, която обичаше от година и половина. “Тя знае - помисли си той. Знаела е от известно време - трябваше да го очаквам!.“

Плачейки, тя извади от чантата си някакъв документ и му го подаде. Документът беше написан на студен медицински език и описваше левкимия в напреднал стадий. Четейки документа, намеренията му веднага се изпариха. И един чужд метален глас в главата му каза: „Трябва да си понесеш кръста“. И той го направи. Поръча 3 парчета торта за вкъщи, изпрати смс на любовницата си: “Забрави за мен. Серж“.

Обгърна жена си с грижи, които тя винаги е искала. Закачи картини, местеше мебели, водеше я на сутрешни прожекции на любимите и филми. Ходеше с нея на пазар, въпреки, че не обичаше да пазарува. Четеше и „Спутник, любов моя“ на Мураками. И всичко, дори и най-тривиалните неща, придобиха друго значение, откакто разбра, че ги прави за нея за последно. Държеше се като влюбен мъж и се превърна в любящ съпруг.

И до днес, години след смъртта и, сърцето му замира всеки път когато види жена в червено палто. "