Исхемичната болест на сърцето, хипертонията, астмата правят човека тревожен и мнителен.

Често за хората, страдащи от тези заболявания, са характерни немотивирани изблици на гняв, завършващи със сълзи или слабост.

Това има научно обяснение. Хипоксията на съдовете и тъканите на мозъка предизвиква тези резки промени в настроението.

Хората стават по-обидчиви, трудно прощават чуждите грешки и имат повишени изсквания към заобикалящите ги. Възгледите за живота стават по-песимистични.

Хората, преживели инфаркт, осъзнават, че са били на "косъм от смъртта", и често стават суетни, трескаво активни.

Залавят се за много неща едновременно, страхувайки се, че няма да успеят да ги завършат, непрекъснато бързат и живеят напрегнато, сякаш някой ги гони.

Появява се и натрапчив страх от смъртта, например страх от шофиране или дори от секс.

Мъжете понасят по-тежко това състояние. Специалистите смятат, че около 40% от тях след прекаран инфаркт на миокарда се нуждаят от наблюдение от клиничен психолог.

Източник: zdrave.bg