Казват, че точността е учтивостта на кралете. Но може да се случи и да е единствената проява на кралското възпитание. Такъв е случаят със съседа на нашите герои, прясно пенсионираните Емил и Жюлиет. Докторът Бернарден ги навестява всеки ден точно в четири следобед и си тръгва в шест. Но! Не мислете, че има да им каже нещо, съвсем не. Всеки ден им натрапва мълчанието си и отговаря на въпросите им единствено с „Да” или „Не”. А когато му зададат някой по-сложен въпрос, става гневен!

Един ден Емил, подкрепен от деликатната си съпруга, решава да се противопостави на натрапника. И започва да го залива с непрекъснато бръщолевене, все пак е бил гимназиален преподавател по мъртви езици. Така открива една неподозирана истина – че е много по-забавно да си скучен, отколкото да си интересен. Още по-интересно става, когато Емил и Жюлиет все пак успяват да убедят доктора на следващия ден да доведе и г-жа Бернарден…

Ако не сте разгръщали книга на Амели Нотомб до момента, дори не можете да си представите какво следва. Пък и да сте разгръщали. Впрочем Нотомб е най-четената френскоезична авторка в света, макар и белгийка по произход. От дебюта си с „Хигиена на убиеца“ през 1992 г. литературният й ритъм е железен – всяка есен нова книга. А ежедневният й режим на писане е фанатичен – неизменно става в 4 сутринта, приема огромно количество чай (с отвратителен вкус) и сяда пред бюрото с тетрадка и химикал в 4 и 10.

„Аз съм мистик, без религия“, казва тя и обяснява, че полухипнотичното състояние на писането рано сутрин я кара да се чувства като Бог. Ефектът от този делириум е налице, само имената му се менят. Сега се казва „Речи против Катилина”, но можеше да е „Петрония”, „Любовен саботаж” или „Форма на живот”. А какво да кажем за „Изумление и трепет”, книгата, за която през 1999 г. тя печели Голямата награда на Френската академия!

Когато човек е погълнал около дузина книги на шантавата белгийка, способен ли е да пренебрегне следващата? Твърдо НЕ. Толкова е обсебен от дяволитата й фантазия, че верността му към нея е станала несъзнателна. Почти инстинктивна. А човек не може да се бори с инстинктите си, нали? Едно е сигурно – зле проявяваната добрина не е добрина. И последиците от нея са абсолютно непредвидими.


Цитати от книгата:

Да си нещастен през юни, е така неразбираемо, както да си радостен, докато слушаш Шуберт. Точно затова този месец е непоносим – в течение на трийсет дни всяко тъжно настроение се смята за неучтивост. Това принудително щастие е кошмар! Глицинията влошава положението. Не познавам по-разтърсваща гледка от цъфтящата глициния.

Истинското великодушие не може да бъде разбрано. Щом добрината достигне възхитителното, престава да е добрина.

Има хора, достатъчно глупави, за да употребяват израза „заслепен от чувствата си“. Дали са разсъждавали някога над слепотата на тези, които са останали незрящи, защото не са изпитвали чувства?

Изведнъж разбрах манията му към часовниците. Противно на всички живи хора, той благославяше отминаващото време. Единствената светлина в мрака на неговия затвор бе смъртта. Двайсет и петте часовника в неговата къща скандираха бавния и сигурен ритъм, който водеше към нея. След кончината той нямаше вече да присъства в отсъствието си, да мъкне в плътта си своята празнина, щеше да се превърне в нищото, вместо да го живее.

Когато човек има шейсет и пет години учтивост зад гърба си, способен ли е да я пренебрегне? Толкова сме възпитани, че възпитанието ни е станало несъзнателно. Човек не може да се бори с несъзнателното.

Винаги се намират хора да кажат, че доброто и злото не съществуват. Това са тези, които никога не са се сблъсквали с реалното зло. Доброто не е така убедително като злото, техните химически структури са различни. Доброто също като златото никога не се среща в чисто състояние в природата. Затова е нормално да не предизвиква възторг. Освен това е склонно към бездействие, предпочита да съзерцава спектакъла.

Автор: Юлия Петкова