Автор
Марина Стоименова

Торентите - кражба или богатство за публиката?

В България сме разглезени щастливци – ако поискаме да гледаме филм, просто можем „да си го дръпнем“. Това не предизвиква особено усещане за нередност почти у никого. Най-новият, награден с „Оскар“? Ето линк... Класически италиански филм с любим актьор? Ето, оттук... Нашумял шведски сериал, който само преди ден е имал премиера по скандинавска телевизия? Няма проблеми... Винаги ще се намери кой да „качи“, „сийдне“ и „лийчне“ пиратските филми.

Извиняваме себе си с това, че изживяването на кино е различно – качеството на картината, заобикалящият ви отвсякъде звук, въздействащите ефекти, че дори и пуканките не могат да се сравнят с гледането на филм на екрана у дома. Но истината е, че ще дадем пари за кино, само ако не намерим даденото заглавие в торентите.

Нека си признаем: „Пиратството“ няма статут на кражба. То е просто.... нещо естествено. И червената лампа светва, само когато обичан режисьор надигне глас, като Стефан Командарев, например. Ето какво написа той във Фейсбук, след като най-новият му филм „Посоки“ „изтече“ в торентите (запазен е оригиналният правопис):

Stephan Komandarev:

Уви, "Посоки" е в торентите :(

Свалихме го един път, имаше 26000 изтегляния, сега е качен пак - 19000 изтегляния. Не ни топли хич, че е най-сваляния филм в момента. Имаме отлични резултати по кината, можеха да бъдат рекордни ако филмът не беше изтекъл в торентите (от законно издадено ДВД в Португалия). Иначе всички обичат Бг киното, говорят за пазарни механизми, как да си самофинансираме следващите филми от продадени билети и тн. Как българските кинаджии сме тунеядци, които чакат от държавата да ги храни... Но реалността е, че ако може, българинът предпочита да гледа крадени копия без пари... И същата тази държава не си мърда пръста да спре този незаконен бизнес за доста пари, наречен торенти. Справка - платените реклами в тези сайтове... Което задушава и законното платено разпространение по интернет за лев, два наем за денонощие. И за финал - ако цените и уважавате труда и таланта на актьорите и екипа на филма, гледайте "Посоки" в кината!!!

fbpost

Дори най-заклетите потребители на торент – тракерите не могат да отрекат, че Командарев е прав да се ядосва. Когато вложиш стотици хиляди и дори милиони левове в един проект (вероятно е излишно да обясняваме, че киното е сред най-скъпите изкуства изобщо), то последното, което искаш, е разни „хрантутници“ да изтеглят твоя филм, за да го гледат на дивана между телевизионните новини и някой глупав екшън. Дори домашният зрител да остане доволен и да изпита удовлетворение от филма, горчивината за създателите му остава.


Ето тук се появява един двоен стандарт.

Ние нямаме против да дърпаме американски, шведски, френски, италиански, руски и корейски филми, но ако става дума за българското кино – нещо ни жегва. Заради екипа - продуценти, режисьори, актьори, сценаристи, осветители и още десетки хора на снимачната площадка, които всъщност се оказват ощетени. Няма как да не се поставим на тяхно място.

Държавата трябва да има действащ механизъм за защита на авторските права на режисьорите – най-малкото на българските. И все пак: ако си пуснал законно DVD в чужбина, какъвто е случаят с „Посоки“, според новите неписани онлайн правила, е съвсем очаквано това съдържание да се озове онлайн. И ако не се окаже в български торент сайт, то може да се намери в Pirate Bay. “Пиратството” е международна религия, която подлежи изключително трудно на регулация.

Проблемът има и друга страна.

Ако за българските заглавия всички единодушно сме съгласни, че в никакъв случай не трябва да се разпространяват в интернет без разрешението на авторите, то какво да кажем за онези слабо известни и нишови филми, които без торент тракерите изобщо нямаше да достигнат до българската публика?

Какво да кажем за творбите на класически режисьори като Висконти, Бертолоучи, Пазолини, Фелини? Какво да кажем за Бергман и Тарковски? Какво да кажем за новото независимо румънско кино? За носителите на награди от Кан? За номинираните за „Оскар“ филми, които не са комерсиални? Къде да гледаме тези постижения на световната култура? В кой точно синеплекс ще дадат „Три билборда извън града“? И хайде, ако в София все пак има няколко независими кина и две-три международни филмови панорами, където подобни филми могат да се гледат, то в провинцията има градове, в които тези заглавия изобщо няма да достигнат.

Както и градове, в които от години изобщо няма киносалони.

Да вземем например Кърджали. Това е областен град с 50 000 души население, където повече от 10 години изобщо нямаше киносалон! Сега вече има – и знаете ли какво дават тази седмица там? Американски блокбъстъри, разбира се. „Tomb Raider“, “Лично правосъдие” и „Gringo“. Единственият български филм, който може да се види в Кърджали с една прожекция седмично, в момнента е „Лили Рибката“.

Така че, торентите в България имат и образователна функция, ако това ви успокоява, г-н Командарев...
А ако не – то тогава какво мислите да се работи по-активно за още повече прожекции на български филми в провинцията? А може би за повече независими кина? Това е много по-градивен начин да се насочва артистичната енергия на българското кино, отколкото да се нападат торентите.

А иначе когато става въпрос за разпространение на българско кино, голямата вина наистина е на държавата и на контрола, който тя упражнява. Но проблем е и икономическо развитие. Ако хората нямат пари за кино или нямат достъп до такова – те ще продължават да дърпат филми онлайн. И трудно можем да им се сърдим за това.