Той е жизнен, енергичен, жестикулира непрестанно, разказва с неподражаем ентусиазъм за киното и нещата от живота. Смее се, шегува се, говори за мъжете и жените и как работи с двата пола, съгласява се, че сме като от различни планети. Той е световноизвестният Тед Кочев, в чиито вени тече българска кръв - режисьор на първия филм за Рамбо "Първа кръв". Велик българин, получавал неведнъж признание за работата и таланта си, с който трябва да се гордеем.

С него се срещаме в офиса на „Колибри“, които издават новата автобиографична книга на Тед Кочев "Моят живот в киното. Режисьорска версия". Той е отново у нас, за да я представи, за да влее малко от невероятната си енергия в лятното ни ежедневие. Вижте какво разказа той специално за читателите на Woman.bg:

-Работили сте с не едно холивудско величие и все пак кой е любимият ви актьор и актриса?

-Джийн Хекман. Впечатляващ, великолепен, брилянтен актьор. Tой не е актьор, той е самият герой. Играеше веднъж полковник – той не беше актьорът, който играе полковник, той беше полковникът. Що се касае до жените, всичките ги харесвам. Покойната вече Джийн Симънс беше голяма актриса. Беше чудесно да работя с нея.
Много обичам да режисирам жени. Не по сексуални причини, разбира се (смее се). При тях винаги има някаква мистериозност, загадъчност и непредсказуемост. Когато работиш с един мъж, той е предвидим, няма изключение от правилото. Казваш му в каква посока да действа и той го прави. При жените обаче е различно, те са непредсказуеми, странни неща се случват с тях. Казваш им нещо и те въртят, сучат и винаги те изненадват. А като ги погледнеш в очите...Ооо, толкова е вълнуващо и мистериозно. Невероятно е...Мъжете някак винаги се движат напред, целеустремено, жените - не, те заобикалят, криволичат, никога не са директни.

-Сега, в днешния свят, ако бяхте на 30-35 години, какъв филм бихте направили?

-Много неща се промениха, страшно е днес. Аз винаги съм бил голям идеалист, никога не изгубих идеалистичните си виждания за света. Когато правя филмите си, винаги трябва да знам защо го правя. Интересува ме развитието на героите. В повечето ми филми централният персонаж не се познава. Филмът е едно пътуване, в което откриваме света и себе си. Надявам се в края на пътуването си героите да постигнат собствената си реализация, да се опознаят, да знаят какво правят и защо го правят.

-Кои са най-важните качества за един режисьор?

-Най-важното нещо в живота по принцип е да вярваш в това, което правиш, то да има смисъл и да не позволяваш на никой да се намесва в работата ти. Аз мисля, че режисьорът трябва да притежава няколко качества – когато работи с актьори, той трябва да бъде тънък психолог. Той е и в някакъв смисъл инженер (разпределя задачи, насочва целия екип). Не на последно място той трябва да притежава вътрешна сила за всичко, най-вече, за да се опълчи на всеки, който се опитва да му пречи да прави това, което прави. Например за края на "Първа кръв" Сталоун дойде при мен и ми каза: „Хей, Тед, не мисля, че е редно да убиваме Рамбо“. И аз промених края и не го убихме, но си имах своя собствена визия за нещата и това не я наруши. Ако искаш да направиш добър филм, трябва да имаш ясна визия. Ако искаш филмът да е интересен, хората трябва да видят как ти възприемаш живота и света.

-Какъв сте искал да бъдете, освен режисьор?

-Поет. Винаги съм искал да бъда поет, имам три тома с поезия. Когато бях много млад, отидох в Малага, Испания, живях там. Там написах първия си том поезия. Невероятно място е Испания.

-В книгата си пишете, че най-голямата ви любов е киното. А другата любов към жена, за нея какво ще кажете?

-Любовта...това е нещо естествено. Обичал съм няколко жени. Любовта е живот, не можеш да живееш без любов, нали (смее се)?

- Семейството ви е било бедно. На какво ви научи мизерията?

-Научи ме да не се страхувам от смъртта (смее се). Бил съм на косъм от смъртта няколко пъти. И сега Кочев не се бои. Ужасна е смъртта, но не ме е страх от нея.

Моето семейство е имало много трудности по време на Голямата депресия. Моят баща правеше ракия у дома, това беше незаконно и много опасно начинание. Ако те хванат да правиш това, те връщат в България. Иначе що се отнася до онзи период - да нямахме пари, но някак живеехме. ...Животът може да бъде много труден. Баща ми най-накрая намери рабoта. Tой си отвори ресторант, стана всъщност много добър ресторантьор.

-А кой е любимият ви български актьор?

-Асен Блатечки. Много е добър, много ми хареса.

-Какво се случва с новия ви проект за цар Борис III?

-Вече написах сценария. Сега идва тежкият момент – да намеря парите. 12 милиона долара. Вече имам и идеи за актьора, който ще се превъплъти в образа. Сега обаче опираме до парадокса „Не можеш да получиш актьора без парите и не можеш да намериш парите без актьора“ (смее се).