Когато години наред позволяваш на страха да доминира в живота ти, рано или късно на повърхността изплува друго чувство. Гняв! Когато задушаваш емоциите си по време на брака, когато ги отпъждаш или отричаш в интерес на една привидна хармония, рано или късно връзката се амортизира. А после се чудиш как така всичко се обърка.

Оказва се, че не е трябвало да се боиш от бурите. Защото именно по време на буря човек се учи да управлява своя кораб. Пък и понякога истината е единственият начин да продължиш напред.

Това са само някои от мислите, на които ще ви наведе „Съпругата помежду ни”, преди да ви обсеби и погълне до последния ред. Освен че става бестселър на „Ню Йорк Таймс” и вече е преведен на над 25 езика, този стъписващ психологически трилър си спечели сравнения с „Не казвай сбогом” на Джилиан Флин и „Момичето от влака” на Паула Хоукинс, което затвърждава невероятния му триумф.

Заплетен, освежаващо хладен и проницателен, разказът тече от името на две жени – Нели и Ванеса, и вади на показ скритите дефекти на безукорния брак и опасните истини, които пренебрегваме „в името на любовта”. Един мъж, годеницата му и ревнивата му бивша съпруга, която отчаяно се стреми да възпрепятства втория му брак, оформят сложния любовен триъгълник в тази книга. Само дето ъглите непрекъснато се въртят, а смяната на гледните точки допълнително усилва напрежението.

Когато две жени са делили един и същ мъж, понякога стават неволни съзаклятнички. Но дали случаят в „Съпругата помежду ни” е точно такъв?

Челюстта ви ще увисне от този шокиращ роман. Не правете никакви предположения, докато четете, защото всяко от тях, подобно на морска вълна, ще се разбива в нов обрат. И бъдете нащрек историята да не ви сполети.

Откъс от книгата:

,,Когато вратата се затваря, отпускам отново глава върху възглавницата и усещам как замайването ме обгръща. Разполагам с шест хапчета... Ако оставя една от горчивите бели таблетки да се разтвори върху езика ми, вероятно ще мога да спя чак до сутринта.

Ала внезапно ми хрумва по-добра идея. Проправя си път през мъглата в съзнанието ми: Те току-що са се сгодили. Още не е прекалено късно!

Докопвам чантата си и изваждам от нея телефона. Номерата на Ричард още са програмирани в него. Мобилният му телефон иззвънява два пъти, после чувам гласа му. Тембърът говори за по-едър и по-висок мъж от бившия ми съпруг, контраст, който винаги съм намирала интригуващ. „Ще се свържа с вас“ гласи записаното му съобщение. А Ричард винаги, ама винаги спазва обещанията си.

– Ричард – заговарям задъхано. – Аз съм. Чух за твоя годеж и трябва да говоря с теб...

Яснотата, която съм изпитала само преди миг, се изплъзва като риба през пръстите ми. С мъка откривам нужните думи.

– Моля те, обади ми се. Много е важно.

Гласът ми пресеква на последната дума и аз натискам бутона за прекъсване. Държа телефона опрян до гърдите си и затварям очи. Може би имаше шанс да избегна угризенията, бушуващи в тялото ми, ако само се бях помъчила да разтълкувам предупредителните знаци. Да оправя нещата.
Не може да е твърде късно. Не мога да понеса мисълта Ричард да се ожени отново.

Трябва да съм задрямала, защото, когато час покъсно телефонът ми вибрира, подскачам стресната. Поглеждам към екрана и виждам съобщение.
Съжалявам, но няма какво повече да си кажем. Грижи се за себе си. Р.

В този момент ме сграбчва осъзнаване. След като Ричард е с нова жена, току виж съм успяла да си създам някак свой живот. Мога да живея у леля Шарлот, докато спестя достатъчно, че да си наема апартамент. Или може да се преместя в друг град, където нищо няма да ми припомня миналото. Ще си взема домашен любимец.И ако след време зърна тъмнокос бизнесмен в добре скроен костюм да завива откъм ъгъла и слънцето да блести в стъклата на тъмните му авиаторски очила, сърцето ми, дай боже, няма да подскочи, преди да съм осъзнала, че това не е той.

Ала докато той е с нея – жената, натрапила се най-нахално да стане новата госпожа Ричард Томпсън, подпомогната от факта, че аз си затварях очите за нея, – никога няма да намеря покой".