Името му е Лиор Сушард и е менталист. Шоумен. „Криейтър” на добро настроение. Забавлява хората, като им разкрива неподозирания капацитет на ума. Обича вдетинените им физиономии, когато им казва какво си мислят, или когато ги кара да осъзнаят какво мислят. От неговите представления струи позитивна енергия, а телевизионните шоу програми са луди по таланта му.

Може да ви спретне чудо с подръчни материали като счупена лъжица, шепа пирони, бележник и молив. И това не е всичко. Като един истински интуитивен наследник на древногръцките оракули, Лиор ще се досети за името на първата ви любов, на първия ви учител, дори на нероденото ви дете. Ще отгатне името на гаджето ви. И ще ви принуди да мислите отвъд отъпканите пътеки.

„Аз не съм учен, психолог или член на академична общност. Живея, за да показвам на другите колко смайващо е съзнанието и за да карам хората да се смеят, да се откъснат от себе си и да кажат: „Леле!“.

Но не е и шарлатанин, нито притежава свръхестествена дарба. Той просто използва петте си сетива, за да развие шесто такова. Така наречената сетивна интуиция. Комбинира сила на внушението, умение да чете езика на тялото, убеждаване, направляване на образи, психологически анализ и невербална комуникация. Да не забравяме и артистичния му ген.

Има един сляп художник, Джон Брамблит, който, след като изгубва зрението си, се научава да рисува, като усеща текстурата на различните бои за рисуване. Той вижда толкова добре чрез докосване, че портретите му са досущ като живи – портрети на хора, които не е виждал никога по-рано в живота си… Истинските чудеса са по-невероятни от измислените. Лиор ще ви смае с още много такива факти.

В „Четецът на мисли” той споделя тайните си на драго сърце. Защото знае, че всеки ум е красив, способен на изключителни неща. Включително и вашият. Едно запомнете: ако случайно попаднете на негово представление, в никакъв случай не го прекъсвайте с въпрос: „Лиор, как направихте това?” За да ви каже, трябва да ви убие след това. А вие искате да се забавлявате отново, нали?

Откъс:

Бях в Швейцария и изнасях представление за компанията за часовници „Тисо“. Бях планирал голямо шоу, с много часовници, които да тръгват и спират навсякъде наоколо. И така, започнах с встъпителните си закачки, като казах, че съм от Израел, красива страна, която всеки трябва да посети. Веднага щом казах това, трима мъже станаха, изпълнени с гняв, и тръгнаха към изхода. Бях наистина изненадан. Никога по-рано не ми се беше случвало подобно нещо и не исках да разруша началото на шоуто, като кажа нещо негативно. Мислех трескаво. Какво да направя? Реших да извикам, усмихвайки се:
– Извинявайте! Овациите със ставане на крака обикновено са в края на шоуто.
Публиката се засмя, но мъжете – не. Езикът на телата им беше изключително негативен. Единият от тях погледна назад и каза, че напускат, защото съм от Израел. Е, поне не беше нещо лично. Оказа се, че те са антиционисти от Дубай, които имат политически разногласия с Израел. Бяха разгневени. Продължиха да вървят към изхода. Публиката ги наблюдаваше, шепнейки. В залата внезапно бе навлязла политиката. Енергийните нива спадаха.
Реших да извикам:
– Моля ви, направете ми една услуга, преди да си тръгнете, намислете си число между едно и сто.
Един от тях се спря и се съгласи, и разбира се, когато го помолих да каже избраното число, то беше същото, каквото току-що бях написал. Зарадван, мъжът се засмя. Приятелите му също се засмяха и публиката се поотпусна. Тримата мъже отново седнаха и се насладиха на шоуто заедно с останалите. Това беше страхотно шоу, много позитивно шоу. След като енергийните нива спаднаха, те се повишиха повече от когато
и да било по-рано.
Когато представлението приключи, аз отидох при тримата мъже, представих се и се озовахме в бара с уиски и пури, и говорихме, говорихме, говорихме. Този епизод ме накара да се почувствам наистина горд, защото това, което сработи тогава, не бяха специалните ми умения. А фактът, че знаех как да се фокусирам върху позитивното и да предам тази енергия на останалите. Чувствах се, сякаш правя нещо наистина важно за международните отношения – от малък мащаб, разбира се, но наистина важно за нас четиримата. Аз им подадох ръка и те откликнаха. Все още сме приятели с тях и се надявам да ги посетя някой ден в Дубай…

Автор: Юлия Петкова