Легендарният композитор Бруно Куле: Мечтая да пиша музика за филми на ужасите

12 октомври 2017 | 10:30
видяна 497
коментари 0
Снимки: Марин Маринов

Вчера в зала 1 на НДК бе дадено началото на тазгодишното издание на единствения по рода си фестивал в света, съчетаващ киното и литературата - CineLibri. За първи път събитието има конкурсна програма, която включва 8 екранизации и за селекцията ще се погрижи впечатляващо жури в състав: Бруно Куле, Дориана Леондеф, Кийра Чаплин и Илиян Джевелeков. Екипът на Woman.bg се срещна с Бруно Куле, който е един от най-продуктивните и награждавани европейски филмови композитори. Опитът му е изключително богат, награждаван е три пъти със "Сезар", има и номинация за "Оскар". Той придобива световна популярност с работата си по филмите "Пурпурните реки", "Хористите" и "Коралайн и тайната на огледалото". Вижте какво сподели легендарният композитор специално за читателките на Woman.bg. 

-Как се чувствате в България? За първи път ли сте тук?

- Жена ми е българка и много добре познавам България. Имам две деца, които говорят перфектно френски и български. Аз не говоря български и може да се каже, че съм чужденецът във фамилията. Харесвам тази страна!

-Тогава сигурно сте запознат с нашата фолклорна музика. Харесва ли Ви тя?

- Много, много я харесвам и я слушам с огромна страст. Българската народна музика е една от най-невероятните и важни музикални традиции.

-Вдъхновява ли Ви да я включите в творчеството си?

- Работих с един полифоничен хор от български певици, невероятен екип от четири жени. Когато един музикант работи с традиционна музика, е важно да има добро сътрудничество с местните музиканти. Не бива той да си присвоява фолклорната музика и просто да я вземе и да я слага в собствените си композиции, а трябва да работи внимателно и в дълбочина заедно с тях.



-Какво Ви насочи към филмовата музика?

- Стана напълно случайно, нямах никакви подобни намерения. Когато бях дете, киното изобщо не ме интересуваше. Но по време на следването ми в Париж, правих стаж в едно студио. Тогава тонрежисьорът ме попита дали бих написал музика за един филм. Аз бях много млад, едва на 17 г. и до този момент никога не си бях представял, че мога да получа такова предложение. После наистина се влюбих в киното и от този момент нататък не мога да спра да композирам музика за филми.

-Какво Ви грабва в един филм, за да напишете саундтрак?

- Първият фактор е срещата с режисьора. С времето съм развил шесто чувство и мога още след първата среща веднага да усетя дали ще се разбера с него или не. Но основното и най-важно е самият филм, а не толкова режисьорът. Много съм чувствителен и към светлината във филма. Има продукции, които на мига предизвикват музикални идеи в мен. Разбира се, понякога се случва и обратното – изключително качествени филми, които не събуждат същото вдъхновение. Всъщност най-вълнуващото в цялата творческа работа е колаборацията с режисьора и с всички, които участват в създаването на филма. Любимият ми момент е самото записване на музиката. Писането на музика е самотно занимание. Разбира се, случва се да работя и с други композитори и с оркестри, но в киното се получава една вълнуваща и чудесна колаборация с много хора. А най-хубавото е, че в момента на записването аз мога да бъда навсякъде. Мога да бъда в Париж, в Лондон, тук в София... Много съм работил и с оркестъра на БНР. Това са много силни, но и кратки моменти, в които осъществяваме много здрави връзки помежду си.



-Има ли рецепта за успешен саундтрак и каква е тя?

- Когато бях млад, някъде след четвъртия ми филм, си казах, че вече съм се научил, че вече не ме е страх и че знам как да пиша музика за филми, но още на следващата продукция тези мои представи бяха напълно разрушени. Красотата на тази работа е, че всеки филм е толкова специфичен и трябва винаги да работим така, сякаш това е първият ни филм и не знаем нищо. Не трябва да изграждаме закостенели структури и представи за киното. Имам дълга кариера и съм видял много успешни филми. По едно време имаше тенденция да получавам предложения само за мащабни продукции. Обичам да работя върху такива, но точно толкова ме вълнуват и първи филми на млади режисьори с изключително малки бюджети, което изисква наистина много въображение. Когато работя върху такъв филм, винаги имам чувството, че сякаш самият аз започвам отначало и че това е и моят дебют.

-Вие сте създали музиката към много легендарни филми, но кой е най-любимият Ви проект?

- Винаги е този, върху който работя в момента. Има филми като „Коралин“, „Микрокосмос“, филми на Беноа Жако... Толкова много филми има, които обичам и върху които съм работил, че наистина ми е много трудно да си избера един от всички. Понякога се случва да се разочароваме от собствената си работа, дори и от самия филм, но е важно той да е правен с искреност. Киното не е точна наука.

- Има ли музикален жанр, към който все още не сте посегнали, но бихте искали?

- Много бих искал да пиша за филми на ужасите. Изключително ме вълнува да разбера как да създам ужас, чрез музиката. Даже с елементи, които са много крехки, нежни и чупливи, може да се създаде чувство на ужас в публиката. Например сега се сещам за много хубав филм на Фриц Ланг - „М“. Там убиецът просто засвирва с уста тема от Пер Гинт. Цялата невинност на тази мелодия и свирукането на този жесток човек вдъхва ужас. Още един много впечатляващ пример е „Нощта на ловеца“. Има една сцена, в която малко момиченце пее детска песничка на една лодка и това се случва точно в момента, в който във филма стават ужасяващи неща. Невинността на тази детска песен и контрастът между нея и самото действие бърка надълбоко в душите на зрителите. Затова много бих искал да напиша музика за филм на ужасите.



-С каква музика обичате да си почивате? Или може би предпочитате тишината?

- Обожавам тишината. Музиката във всекидневието ни атакува отвсякъде и по някакъв начин предизвиква в нас един страх от нищото. А аз мисля, че това е изкуство, което трябва да се слуша с огромно внимание. Музиката не е мебел, която може просто да седи някъде като фон.

-Освен музиката, какво друго дава смисъл на живота Ви и Ви прави щастлив?

- Литературата. Фестивалът Cinelibri е много близо до душата ми, защото е уникален и свързва двата ми любими елемента – киното и книгите. Имам чувството, че музиката ми се получава много по-добре, когато в процеса на композиране чета още повече. Литературата отваря един въображаем свят и това обогатява много всичките ни артистични умения. Разбира се, като всички горди французи, аз обожавам Марсел Пруст, но също така харесвам много и японската литература. Тя е много интересна за нас французите, защото ни отнася в един много далечен и специфичен свят. Също така обичам и футбола. Наскоро дори имаше мач между Франция и България и вкъщи възникна спор от кой отбор да бъда. По този начин обичам да запълвам свободното си време и да разпускам. 

Четете още: CineLibri 2017: Киното като празник на културите


Още по темата

Коментари

Добави Коментар

Най-четени