Днес - 14 юли, се отбелязват 104 години от рождението на един от най-великите кинорежисьори на всички времена - Ингмар Бергман.

Ингмар Бергман (1918-2007) е един от най-гениалните режисьори, оставили незаличим отпечатък в историята на киното със своите над 60 филма. Също толкова ценен и като драматург, той режисира над 170 театрални постановки. Сред шедьоврите му, останали да блестят като перли в съкровищницата на класическото кино, греят имена като „Есенна соната”, „Сарабанда”, „Шепот и викове”, „Сцени от един семеен живот”, „Фани и Александър”, „Поляната с дивите ягоди”.

За произведенията си именитият режисьор и драматург черпи вдъхновение от почти всички видове изкуства – живописта, музиката, литературата и философията. По думите на Уди Алън, друг голям съвременен режисьор, в работата си Бергман изследва най-дълбоките безпокойства на хората, създавайки проникновена филмова поезия: смъртната природа на човека, любовта, изкуството, религиозните съмнения, предизвикателствата на брачния живот, неспособността да общуваме пълноценно.

Човек, който остава като дете, запазва също и способността да разкрива истинския си облик – така можем да тълкуваме филмите на Бергман – като огледален образ на неговия живот, но не обикновено отражение, а преливане между реалността и фантазията. Такива са и филмите му. Едно неспирно преследване и търсене на смисъла на живота, лутане между случилото се и илюзията. Сред темите, които Бергман засяга най-много във филмите са темата за самотата на човека, за търсенето на Бога и на смъртта.

През последните години от живота си Ингмар Бергман живееше усамотено на остров Форьо, в близост до северния край на големия остров Готланд. Тук той отпразнува сбогуването си с режисьорската работа в киното, тук със старите си спътници завършва през 2003 г. последния си филм „Сарабанда”, продължение на „Сцени от един семеен живот” от 1973 г.

На 50-ия Международен филмов фестивал в Кан през май 1997 г. дъщеря му Лин получава вместо него наградата „Палма на палмите”, отличие за „Най-добър режисьор на всички времена”. На 30 юли 2007 г. Ингмар Бергман умира в къщата си на балтийския остров Форьо. Неговите филми обаче остават да живеят завинаги.

Представяме ви избрани цитати на Ингмар Бергман:

„Щастието e добро здраве и лоша памет.“

„Не е важно дали плачеш в действителност. Важно е зрителите да вярват, че плачеш.“

„Всеки път, когато получавам добра роля, аз си казвам, че е последна. Така я оформям до края.“

„Животът има точно цената, която ние искаме да му дадем.“

„Неведнъж съм се убеждавал, че повечето от актьорите и актрисите са много срамежливи хора. Когато играят, не са себе си, а някой друг. Думите, които изричат, принадлежат на други хора.“

„Понякога се влюбваме благодарение на малките неща, понякога на глупавите, дори благодарение на нещата, които иначе са ни досадни.“

„Когато съм на сцената или пред камерата, чувствам инстинктивно какво да правя и знам как да го направя. Но в ежедневния живот не мога да отговоря на въпроса: "Какво искате от стаята: това или това"? Не ме интересува.“

„Навсякъде по света ние сме едно и също семейство, имаме едни и същи проблеми, с които се сблъскваме, говорим един и същи език.“

„Всички имаме тежки отрицателни преживявания. Ако можем да ги превърнем в нещо положително, тогава е хубаво, и аз вярвам, че тази промяна започва малко по малко.“

„Това, че не знам нищо, се превръща в стимул.“

„Човек не бива да има гузна съвест. Тигърът също не изпитва угризения, защото е изял едно красиво животно.“

„Времето не съществува. То е изобретение на човека. Аз вярвам, че в действителност всичко е едно огромно сега и че сенките на бъдещето винаги са тук.“

„Някои хора са по-отговорни в отношенията, а други по-малко. Винаги е така. Има жертви и палачи.“

„Аз съм ужасен оптимист.“

„Човек може да бъде и предупредителна камбана, която дрънчи иззад някой ъгъл…“

“Много рядко гледам филмите си. Става ми толкова тежко, готов съм да заплача. Мисля, че това е ужасно.”

“Демоните са безброй, идват в най-неподходящия момент и създават паника и ужас. Но аз съм се научил да управлявам негативната енергия и да я впрегна в моята колесница, за да заработи в моя полза.”

“Понякога, докато сънувам, си мисля: “Трябва да запомня това и да го превърна във филм. Това е професионално изкривяване.”

“Всичко започва с лицето на актьора.”

“Никога не се тревожа за оценките на съвременниците или наследниците ми. Името ми не е издълбано никъде и ще си отиде заедно с мен.”

“Театърът е като предана съпруга. А киното е голямо приключение – като великолепна и взискателна любовница.”

“Никоя форма на изкуството не влияе толкова много на съзнанието като филмът – право в емоциите, дълбоко в тайнствените пространства на душата.”