Художникът Димитър Свиленов-Микерин стяга своята 20 изложба, която ще бъде открита в понеделник, на 4 декември в зала „Архиви“ на ул. „Московска” №5. Живописецът, който рисува в медитация, ще представи 25 платна, създадени през последните две години. „Ти влизаш в портали и рисуваш образи от други цивилизации”, казва за него приживе големият философ и езотерик Кубрат Томов. Критици от Виена казват за него, че Свиленов развива нов тип изкуство, непознато до момента – изкуство на духа. Микерин вярва, че светът ще стане по-добър, когато започнем промяната от нас самите. „Гневът уврежда черния дроб и образува камъни в жлъчката, мъката руши белите дробове, стресът уврежда сърцето, мозъка и предизвиква паник атаки”, предупреждава Димитър Свиленов. Художникът съветва да събудим любовта, благодарността и хармонията в живота си.
Тъй като човечеството влиза в духовна ера, е нужно да се замислим за смисъла на съществуването си, да сме внимателни в отношенията помежду си, да ценим културата си и да пазим природата.
От 2010 г. Димитър Свиленов рисува картините си в Царичина. Казва, че това е най-чистото място в България, а там го е отвел извънземният разум. За мястото на 20 км от София казва, че е порта към други измерения „Могилата, по която ходя, е най-силно енергийно място в България. Там открих себе си”.

-Как започнахте да се занимавате с изобразително изкуство?

-Рисувам от 9 годишен, като първо започнах да рисувам мои роднини, най-вече баба ми. Беше ми любим образ, защото тя е много одухотворена, пък и много често й гостувах и прекарвах доста време при нея. Беше ми най-скъпия човек. От нея съм научил много, защото ми даваше атмосфера на сигурност и спокойствие. Не съм предполагал обаче, че рисуването може да стане моя професия. В последните десет години, откакто направих моята първа изложба, рисуването наистина се превърна в професия за мен, защото видях, че има смисъл. Усетих, че това е моят живот. Иначе съм завършил Националната гимназия по фотография и полиграфия, където изпитът е пак с рисуване.

-20 изложби не са ли много за млад човек като вас?

-Изложбите може да са много, но като се замисля през какво съм преминал, колко много съм дал от себе си като постоянство и труд, мисля, че числото е напълно реално. Имал съм моменти, когато съм искал да се откажа, защото ми е било много трудно, но не съм го направил. Винаги съм намирал вариант да продължа напред, защото когато нещо ти е на сърце, ти но можеш да го оставиш. За тези десет години направих 20 самостоятелни изложби, като две в Москва, една във Виена и в доста престижни софийски галерии.

-Учите ли се от някои наши художници?

-Никога не съм се учил от никого и това е било причина за голям конфликт с колегите. Аз съм абсолютно индивидуален. Това обаче не ми пречи да се възхищавам на големите майстори и да ходя често по изложби. Не искам да променям нещото, което е вътре в мен, защото то е много различно. Аз не влизам в конкретни рамки и не рисувам по определени правила. Затова много дълго време бях абсолютно неразбран в началото колегите художници се надсмиваха над това, което показвам. Галериите пък не искаха да излагат мои картини. В началото звънях на доста от тях, а те все ми отговаряха: „Вие не сте име, никой не ви знае”. В една галерия ми казаха, че когато стана известен художник, те сами ще ме потърсят. През 2015 наистина го направиха, но аз им отказах, защото когато аз търсих опора и ръка, те не ме подкрепиха.

-Обречени ли са младите художници тогава?

-Да, защото когато твориш ти имаш нужда от подкрепа и разбиране. Без тях вдъхновението е обречено. Много е жалко, защото аз виждам сега млади хора, които не знаят кой ще им подаде ръка, как ща направят първата си изложба. Галериите са изключително капсулирани-ако не те познават или някой не гарантира за теб, няма как да пробиеш. Единствената галерия, която ми помогна в моя случай бе „Икар”, където направих дебютната си изложба. Преди 10 години, когато им показах картините си, те казаха: „Не сме виждали такова нещо. Подаваме ти ръка”. Там направих и втората си изложба и вече ми потръгна. Тогава разбрах, че не бива да се отказваш, колкото и да е трудно, даже направо невъзможно.

-Вие избрахте да рисувате в Царичина. Защо?

-Не знаех историята на Царичина с нейната дупка. Търсех място, където да рисувам на открито. Отидох по съвет на моя приятелка с невероятно природа и енергийно излъчване. Влизайки в селото, отбих колата след 50 метра. Тръгнах нагоре по черен път и изкачих едно било. Завъртях се на 180 градуса и веднага усетих, че това е моето място. Реших, че ще рисувам тук, винаги когато мога и така и стана. Едва после разбрах за разкопките. Аз вярвам в извънземния разум и извънземните цивилизации и чета много такава литература. И си казах, че мястото е специално и че е точно това, което търсих толкова време. Рисувал съм там стотици пъти и местните ме знаят. Дори направих изложба в Царичина, което си бе голяма предизвикателство. На нея дойдоха много хора от цяла България. Местните не само ме приеха, но и много ми се радват, когато ме видят. Казват ми: „Искаме по-често да идваш тук”. Благодарни са ми, че отново направих Царичина известна, защото тя бе забравена. Аз рисувам директно на поляната, при това повечето картини са триизмерни. Често ги правя с ръцете си, макар че използвам и четка. Царичина за мен е вдъхновението, което съм търсил.

-Вие сте първият, който рисува в състояние на медитация, нали така?

-Точно така, аз рисувам в постоянна медитация. И в ателието, и на поляната в Царичина. Изключвам мобилния си телефон и дори заключвам вратата, защото ако някой влезе и ме стресне вдъхновението изчезва. Слушам специална музика и в състояние на нирвана рисувам. Тогава се чувствам най-сигурен, най-спокоен и не мисля за нищо от този свят. Аз само гледам в платното и виждам как ръката ми се движи. Появяват се образи, те се променят. Никога не правя план каква боя ще използвам или какво платно. Несъзнателно изливам вдъхновението си в картината. Не знам кой ме води. Според мен е някаква много силна вътрешна сила. Едва в последния момент разбирам какво представлява картината.

Четете още: 10 негативни емоции, които ни разболяват