Автор
Люблена Папазова

Бачев и Лафазанов спукват публиката от смях в Сатирата

Мариан Бачев и Кръстьо Лафазанов карат публиката да се превива от смях, но и сериозно да се замисли в най-новата постановка на Сатиричния театър. Пиесата „Да, господин премиер” е писана през 80-те години на миналия век във Великобритания, но изглежда изключително актуална за днешния ден в България. Защото разказва как британския премиер Джим Хакър, чиято страна в момента председателства Европейския съюз, все не може да разбере какво точно председателства. Единственото, което го интересува, е как да се задържи на власт и как да избегне неудобните въпроси на журналистите от британската телевизия Би Би Си.

В ролята на водещия в телевизията, който трябва да го интервюира, се изявява директорът на Сатирата Калин Сърменов, чието поява зрителите гледат на запис на голяма плазма на сцената. Въпреки няколкоминутното си участие, Сърменов доказва, че може успешно да се справи и с четенето на новини не по-зле от ролите си като Милото в „Седем часа разлика”.
Безспорният властелин на сцената обаче е смехът, в който публиката избухва през минути. Глупавият премиер(Кръстьо Лафазанов), началникът на кабинета му -обигран политически интригант(Мариан Бачев) и високопарния му личен секретар (в ролята Тони Минасян) карат зрителите да се забавляват през цялото време на постановката, което хич не е кратко-цели два часа и 15 минути.

Освен смях обаче провокира и тежък размисъл за политическото задкулисие. „Нищо в правителството наистина не се е променило. Напредъкът е сянка, а актуалността - илюзия. Единствената разлика е, че общественото мнение в момента е още по-песимистично. Скандалите около банковата катастрофа, големите разходи, разкриването на уютните връзки между партийни лидери и медийни организации, ни докараха до ниска избирателна активност и едва 13 % доверие в политиците”, споделя един от авторите на пиесата Джонатан Лин през 2010 година, когато е поставена на лондонска сцена. Думите му звучат като диагноза и на българската политическа действителност, затова режисьорът Борис Панкин трябва да бъде поздравен за отличния избор на заглавие, изключително злободневния превод от английски и още по-добрия избор на актьори, които гарантират дълъг живот на представлението.

Четете още: 9 истории от живота на Стоянка Мутафова