Ако Шекспир имаше сестра, навярно щеше да се казва Вирджиния. Прочутото есе „Собствена стая”, превърнало се в знаме на модерния феминизъм, започва с описание на едно посещение в Оксбридж. Разговорите по време на обяда пораждат у авторката куп въпроси: Защо мъжете пият вино, а жените – вода? Защо единият пол благоденства, а другият мизерства? Как лишенията се отразяват върху литературата? Кои условия благоприятстват създаването на произведения на изкуството? Отговорите не закъсняват, а иронията в тях гъделичка като отровна стрела. „Човек трябва да отсее всичко лично и случайно в натрупаните впечатления, за да стигне до кристалната субстанция, до пречистеното етерично масло на истината.”

А истината е, че има мъдреци и мъдреци. Едните настоявали, че жените са недъгави в главата, други твърдели, че те са по-чувствителни по природа. Гьоте ги е уважавал; Мусолини ги е презирал. Където и да се зачетеш, виждаш, че мъжете мислят за жените, но мислят различно, пише Улф. „Животът изисква огромен кураж и сила”, но най-вече от нежния пол. Защото, в опитите да подхранват чувството си за превъзходство, умници като проф. Фон Хикс се упражнявали върху трудове, озаглавени „Умствената, нравствената и физическата посредственост на женския пол“. Горкият проф. Фон Който и да е. Или жена му се е влюбила в някой левент, строен и елегантен, или, ако се позовем на Фройд, още докато е бил в люлката, някое красиво момиче му се е присмяло.

Е, когато разполагаш с лично пространство и годишна рента от петстотин лири (които никоя сила в света не е в състояние да ти отнеме), можеш смело да заявиш, че е абсурдно да се обвинява която и да е класа или който и да е пол като цяло. „Огромни маси от хора просто не са виновни за това, което вършат. Те действат по силата на инстинкти, които не могат да контролират.”

Тя е Вирджиния Улф, „меланхоличният гений”. Тя има репутация на автор с невероятно поетично перо, който изследва психологическите пространства, обитавани от нейните персонажи, вместо да се занимава със сюжета и физическото действие. Страниците на романите й са просмукани от тъга, безтелесна, но измамно безстрастна. Интимните описания и въздействащите пейзажи в романи като „Стаята на Джейкъб” и „Към фара” имат смайваща метафизична сила. Като добавим „Госпожа Далауей”, „Нощ и ден” и „Вълните”, става ясно защо я спрягат като икона на модернизма. „Орландо“ е най-четивната и най-четената книга на Вирджиния Улф, претърпяла нечувани за времето си тиражи. И най-разкрепостената!

Колкото до собствената стая и нестихващата битка между половете, ето как обобщава картината Улф: „Или сме мъже, или жени. Или сме безчувствени, или сантиментални. Или сме млади, или остаряваме. Във всеки случай животът е процесия от сенки и един бог знае защо се вкопчваме в тях така ревностно и се разделяме с тях така болезнено.”

Откъс от есето „Собствена стая”

През всички тези векове жените са служили на мъжете като огледала, притежаващи омайната магическа сила да отразяват мъжката фигура в удвоен ръст. Без тази сила може би и до ден днешен земята щеше да тъне в блата и джунгли. Величието на всичките ни войни нямаше да съществува. Все още щяхме да рисуваме елени върху оглозгани овнешки кокали и да разменяме кремък за овчи кожи или за някое просто украшение, пленило непретенциозния ни вкус.
Нямаше да има разни Супермени и Пръсти на съдбата. Царете и кайзерите нямаше да носят корони, нямаше и да ги изгубват. Каквото и да е приложението им в цивилизованите общества, огледалата винаги са били от съществено значение за всякакви прояви на насилие и героизъм.
Именно затова Наполеон и Мусолини проповядват така ревностно посредствеността на жените, защото ако те не са такива, тогава ще престанат да отразяват мъжете в удвоен ръст. Това отчасти обяснява колко важни са жените за мъжете. Отчасти обяснява и острата мъжка реакция към критиката на жената, както и защо за нея е почти невъзможно да каже, че някоя книга е слаба или някоя картина – лоша, или каквото и да било друго, без да причини много повече болка и да възбуди много по-яростен гняв, отколкото ако същата критика бъде отправена от мъж. Защото, ако тя започне да казва истината, фигурата в огледалото ще се смали; мъжкото превъзходство ще пострада.
Тогава как ще продължи той да дава преценки, да цивилизова диваците, да създава закони, да пише книги, да носи униформи, да държи речи, ако всеки ден на закуска и вечеря не се вижда поне два пъти по-велик, отколкото е в действителност?

Автор: Юлия Петкова